Джон Нанс - Насрещен вятър

— Господин президент, наистина нямаме време за този дебат — обади се генерал Дейвидсън.

Президентът рязко се завъртя към него.

— Стига, Бил! Ще ти кажа, когато бъда готов да прекратя дебата, както го наричаш.

Дейвидсън се навъси, но веднага кимна.

— Да, сър.

Президентът отново се обърна към групата.

— Искам да чуя всичко, което имате да кажете по въпроса. Осъзнавам, че последствията ще бъдат много сериозни, макар все още да смятам, че трябва да го направим. Продължавай, Майк.

— Много добре, сър. Разберете, аз също искам да измъкнем президента Харис оттам. Но ако дадете на генерал Дейвидсън зелена светлина за спасителната операция, вие ще подхраните нестихналите подозрения на света, че Съединените щати изобщо не са се променили от времето, когато организирахме заговори за сваляне на правителства, а от време на време дори убивахме опасни чуждестранни лидери и се опитвахме да налагаме на всички икономически и морален диктат. Не вярвам, че можем да си позволим затвърждаването на подобно мнение, независимо дали е вярно, или напълно погрешно. Господин президент, сега трябва да се съсредоточите не само върху правната страна на въпроса, но и върху проявата на високомерие. Ако подобно впечатление бъде засилено от спасителната операция, то ще ни върне тъй далеч назад, че дори за цяла година не бих могъл да ви го опиша. Светът се нуждае от нашата ръководна роля, но ако хората ни виждат като самодоволни насилници, признаващи международното право само когато е в тяхна изгода, то възможността да изпълняваме тази роля ще пострада сериозно. Срещу нас е започнал съдебен процес и единствено правото ще реши дали заповедта за арест е законна, а не фактът, че можем да пратим самолет и да приберем когото си искаме.

— Съдебната процедура определено не е перфектна — намеси се заместник-министърът на правосъдието Алекс Маклафлин, — макар че никой не го осъзнаваше при подписването на договора.

Майкъл Голдбъро поклати глава.

— На практика използването на правни тълкования, за да постигнем своето, отново води към високомерие. Ако искаме да бъдем защитници на международното право, значи сме длъжни да се прекланяме пред неговите принципи. Какво казваме за нашата национална правна система? Ако законът е лош и процедурата не работи добре, борете се за промяната им, но междувременно се подчинявайте. По същия начин трябва да зачитаме и международното право.

— Господин президент — каза Джак Ролинс, — около портала отново има раздвижване. Твърдо смятам, че трябва да вземем решение сега или никога.

Президентът се обърна към генерал Дейвидсън.

— Какво е положението, Бил?

— Онази кола е заела позиция да пресече пътя на президента Харис, сър, а останалите могат да излязат на пистата всеки момент. Джак е прав.

Президентът пак се обърна към Майкъл Голдбъро.

— Майк, какви промени могат да уредят положението и как ще ги осъществим, след като изоставим Харис на произвола на съдбата? Чакам бърз отговор. Нямаме време за семинари.

— Договорът трябва да бъде променен и в него да се включи изискване за предварително съдебно заседание по всяка заповед за арест, при което спешно и справедливо да се реши дали има налице основателни обвинения. Всяка нация може да проведе подобно заседание в съответствие с правната си система, стига да е справедливо. Ако доказателствата са недостатъчни, заповедта незабавно бива обявена за невалидна и бившият държавен глава или друг обвиняем може да си тръгне свободно след няколко седмици.

— Хеликоптер с италианска военна маркировка каца пред боинга — обади се Даян Бийчър.

Президентът Кавано кимна.

— Добре. Тогава нека да го измъкнем оттам, да обясним на света защо и да предприемем постъпки за приемане на добавка към договора.

— От каква морална позиция, господин президент? — възрази Голдбъро. — В мига, когато транспортният самолет се откъсне от италианска земя, ние губим всякакво морално право да решаваме случая и няма да можем да променим договора. Отново ще се окаже, че Съединените щати диктуват от позиция на силата.

— Извинете, господин президент, може ли да кажа нещо? — намеси се генерал Дейвидсън.

Президентът кимна, без да откъсва очи от съветника по националната сигурност.

— Сър — започна Дейвидсън, — предполага се, че договорът не е перфектен. Той предлага на практика да пожертваме един бивш държавен глава, за да повдигнем въпроса, че е необходима нова процедура. Извинете ме, сър, но това са глупости!