Джон Нанс - Насрещен вятър

Разсейваш се!

Той затвори хладилника, погледна наляво и зърна отворената врата на спалнята. Изведнъж в паметта му изникна гневното напускане на Линда. Обзе го чувство на дълбока вина. Наистина ли беше необходимо да я наранява? Имаше чувството, че са минали дни, но щом веднъж нещата с президента приключеха благополучно, навярно можеше да я потърси и да се опита да обясни какво е имал предвид.

Слава богу, че ще го измъкнем оттам! Нямам представа какво би станало иначе.

Сега, след като вече не трябваше да си внушава, че може да се справи, пред очите му прелетяха смътни сенки от невъобразим кошмар — трескав полет към Европа, безкрайна работа по двайсет и четири часа в денонощието, проучване на огромно количество информация и съдбоносен покер с противниците на Харис. Засега предпочиташе да забрави, че нещата все още не са приключили.

Седеше на кухненската табуретка и гледаше мълчащия телефон.

Белият дом, Вашингтон

Понеделник, 10:30 ч местно време

Да се прекъсва президентът, когато има сериозна среща, противоречеше на обичайната практика в Белия дом, а началникът на кабинета Джак Ролинс беше човекът, който най-енергично налагаше тази практика.

Но всяко правило си има изключения.

Ролинс се поколеба пред вратата на заседателната зала, дочувайки долитащите неясни звуци на разгорещен спор. Имаха последен шанс да прокарат насила бюджета през Камарата на представителите, а единствено президентът притежаваше достатъчно чар и политическо влияние, за да го стори. През последните трийсет минути той омайваше дванайсет гневни и колебливи бизнесмени, но положението с Харис ставаше критично и беше време за действие.

Джак Ролинс отвори вратата и тихо се приближи до Кавано.

— Извинявайте, приятели — каза президентът на посетителите, когато видя как началникът на кабинета влиза и застава до него.

Ролинс се приведе до ухото му и прошепна:

— Положението с Харис назрява. До двайсет минути ще трябва да вземем важно решение.

— Изчакайте няколко секунди — каза президентът на групата, после стана, сложи ръка върху рамото на Ролинс и се отдръпна. Когато застанаха до вратата, той попита: — Незабавно ли ви трябвам?

— Мисля, че да, сър. Военновъздушните сили вече са задействали план за спасяването, но се нуждаят от вашето разрешение.

— Защо да не им разреша оттук? — попита президентът.

— На ваше място не бих го сторил, господин президент — посъветва го Ролинс. — Все още има някои взривоопасни моменти.

Кавано кимна.

— Добре. Идвам след десет минути.

— Да пратя ли някого да ви придружи?

— Не, Джак. Трябва да довърша тук. Ще дойда колкото се може по-скоро.

Ролинс се измъкна навън, а президентът тръгна обратно към своите събеседници.

Овалният кабинет отново започваше да се запълва с разтревожени съветници, които гледаха часовника. Освен Джак Ролинс край бюрото на президента стоеше генерал Дейвидсън с телефон до ухото. Секретарят по печата Даян Бийчър и съветникът по националната сигурност Роджър Вилемс бяха заели едното канапе, на отсрещното седяха заместник-министърът на правосъдието и заместник държавният секретар. Всички държаха чаши кафе, бележници и документи.

До камината в отсрещния край на Овала — както служителите наричаха най-знаменития кабинет в света — стоеше дълбоко замислен най-новият член на администрацията. Майкъл Голдбъро, помощник на президента по делата на националната сигурност, наричан обикновено съветник по националната сигурност, бе прегледал документите и Договора против изтезанията, преди да дойде по лично настояване на президента. Той беше мълчалив мъж с вечно шарещ подозрителен поглед. Дългите години като университетски преподавател в Джорджтаун и също тъй дългият списък от наградени трудове по историята и бъдещето на държавното управление му бяха спечелили благоразположението на президента Кавано, макар че мнозина от администрацията и демократическата партия го смятаха за не твърде достоен наследник на мястото, заемано някога от Хенри Кисинджър. Голдбъро много добре знаеше за тази неприязън, затова грижливо подбираше кога да влезе в конфликт.

Генерал Дейвидсън отпусна телефона и кимна на Джак Ролинс.

— Нямаме никакво време, Джак.

— Казвай.

— Транспортният самолет е на рампата и чака, но командирът на базата, който е капитан от флота, съобщава, че пред портала стои делегация от Катания, включваща съдия, неколцина полицейски служители и представител от Националното управление на карабинерите. Казва още, че са го принудили да разреши кацане на един частен реактивен самолет и един празен чартър, и двата от Рим.