Джон Нанс - Насрещен вятър

— Необходима ли ви е помощ, четирийсет и две? — попита ръководителят полети.

— Не — гласеше едносричният отговор.

— Свържете се с… не, останете във връзка с мен. Къде желаете да паркирате самолета?

— Коя стоянка е под контрола на военноморските сили?

Ръководителят полети се поколеба. Не можеше да проумее защо му задават подобен въпрос. Пилотът на боинга насочваше машината си право към спрелия Р-3.

— Сър, цялата база е на военноморските сили, а в момента вие се насочвате към пътническата рампа. Имате ли разрешение?

— Вече имаме — отговори друг глас, явно принадлежащ на американец.

Ръководителят полети посегна към аварийния телефон, поколеба се, после вдигна слушалката и натисна бутона, за да вдигне по тревога военната полиция. Боингът бързо пропълзя зад Р-3, вмъкна се между него и терминала и спря, почти докосвайки с дясно крило стената на сградата.

— Кула „Сигонела“, говори „Юро Еър“ четирийсет и две. Моля, слушайте внимателно. Никой не бива да се приближава до този самолет, освен командира на базата. Разбирате ли?

— Четирийсет и две, ще предам тази молба, но какви са обстоятелствата на борда, сър? Ако има проблем… ъъъ… кажете ми какъв е. Нуждаете ли се от помощ?

Помощникът му говореше по другата радиостанция. Изведнъж той отпусна слушалката и го погледна с разширени очи.

— Рим казва, че самолетът е отвлечен и преди малко са си помислили, че е избухнал във въздуха.

— Божичко! — възкликна ръководителят полети и стовари юмрук върху бутона, който вдигаше по тревога цялата база.

Рим, Италия

Понеделник, 16:15 ч

Когато стана ясно, че Джон Харис няма да кацне на летище Леонардо да Винчи, Стюарт Камбъл се завърна във временната си база в хотела да изчака вести за новата крайна цел на „Юро Еър“ 42. Докато колата се движеше по задръстените следобедни улици, той задейства по телефона екипа си в Брюксел. Нареди да подготвят бърза справка за съдебните процедури в Малта и да проверят дали младият адвокат, когото бяха пратили за всеки случай на острова, чака на летището със заповедта. След като се прибра в апартамента и получи уверения, че хората му са подготвени за всички възможни случаи, той поръча кафе, седна и заби поглед в часовника. Чудеше се защо въпреки всичко има неясното чувство, че е пропуснал нещо.

Кафето пристигна заедно с новината, че „Юро Еър“ 42 е изчезнал, за да се появи като по магия на пистата в „Сигонела“.

— Какво? — изрева Камбъл, стряскайки директора на летището, който му се обаждаше по телефона. — Сигурно се шегувате!

— Не, синьор. „Сигонела“ е американска авиобаза в Сицилия — обясни човекът.

— Знам това — отвърна Камбъл и неволно се изкиска.

Хитро измислено, Харис , помисли си той. Естествено, това няма да те отърве, но е доста добър ход при дадените обстоятелства. Интересно как си уговорил пилота.

През ума му мина нелепата мисъл, че един бивш американски държавен глава наистина си е позволил да отвлече самолета, и той се усмихна още по-широко. Възможно бе да е станало всичко друго, но не и това.

Камбъл благодари на директора и приключи разговора, после повика секретарката си.

— Изабел, повикай колата да ме откара обратно до аерогарата и предай на пилотите да бъдат готови за полет до онова място в Сицилия. — Той й подаде лист от бележник с информацията. — Обади се на министър Анселмо и му кажи, че ще изчакам, ако иска да дойде или да изпрати някого от хората си. Помоли го да ми уговори среща в „Сигонела“ с местния командир на карабинерите и да издаде дипломатически пропуск или каквото там е потребно за кацане на онова летище. Освен това да уредят същото и за чартърния самолет. Ако се обади пилотът на чартъра командир Перес, свържи го незабавно с телефона в колата ми.

Секретарката записваше стенографски всяка дума.

— Нещо друго, сър?

Камбъл пъргаво скочи на крака и се усмихна.

— Засега това е всичко. Кажи на шофьора, че ще бъда долу след пет минути. А, първо се обади на американското посолство в Рим и потърси военноморския аташе.

Клетъчният му телефон иззвъня и той го разгъна, докато секретарката набираше номера на посолството.

— Мистър Камбъл, обажда се командир Перес.

— Да, капитане. Къде се намирате? Сигурно ще отговорите, че сте в „Сигонела“.

— Не, сър — отвърна командирът на чартъра и съобщи, че от десетина минути и той, и въздушният контрол в Рим нямат никакви сведения за „Юро Еър“.