Джон Нанс - Насрещен вятър

Заради неочаквания завой фигурката на другия боинг, летящ за Малта, бе намалила с още един километър дистанцията до „Юро Еър“ 42, но разстоянието между двата самолета оставаше в рамките на нормалното.

„Юро Еър“ 42 тъкмо пресичаше бреговата линия на Сицилия, когато данните на екрана престанаха да се променят. Компютърът вече не получаваше информация и сега подаваше последните сведения за курса и височината. Ръководителят полети леко се приведе напред, очаквайки транспондерът на самолета да поднови „разговора“ с компютъра на центъра. Но не се случи нищо. На екрана започна да мига предупредителен сигнал, че връзката е изгубена.

— Какво става? — попита един от наблюдаващите с отвратително високомерие.

— Загубих транспондера — лаконично отвърна ръководителят полети.

— Какво означава това? — попита един от директорите, който никога не бе работил като ръководител полети.

— Означава, сър, че може временно да сме загубили сигнала, може да са го изключили или пък някакво катастрофално събитие да е сложило край на излъчването. — Ръководителят полети включи предавателя. — „Юро Еър“ четирийсет и две, тук въздушен контрол Рим. Загубихме сигнала от транспондера ви, сър.

Никакъв отговор.

Той опита отново.

— Ето тук! — възкликна над рамото му неговият шеф, като го облъхна със зловонен дъх. — Отразен сигнал!

Наистина върху екрана имаше едва забележим сигнал, но той не се движеше по права линия. Беше далеч надясно от първоначалния курс и ту се появяваше, ту изчезваше, докато ръководителят полети настройваше поляризацията на изображението. Внезапно бледите петна на дъждовни облаци размазаха всичко и той превключи отново. Отразеният сигнал, ако наистина го имаше, бе изменил посоката почти на сто и осемдесет градуса и изглеждаше, че се движи по спирала.

Ръководителят полети осъзна, че е затаил дъх. Пътническите самолети не слизат по спирала без предупреждение, нито пък сигналът им изчезва току-така. Но самолет, който внезапно е избухнал в полет, би изглеждал точно по този начин.

О, боже мой , помисли той и си представи експлозия в пилотската кабина. Загубихме ги.

Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия, Италия

През последните десет минути внезапно бе налетял дъжд и струите му се посипаха над базата, закривайки обичайния великолепен изглед към връх Етна на север и почти цялата полоса изток-запад. Двамата военни в кулата гледаха развеселено как колегите им тичат с подгизнали униформи към чакалнята за армейски пътници. На стоянката под кулата бе спрял четиримоторен „Орион Р-3“ за борба с подводници — военният вариант на „Локхийд Електра“, а екипажът навярно в момента проучваше местните възможности за забавления. До него стоеше двумоторен „Хоукай Е-2“, пристигнал преди малко от „Кенеди“ — един от самолетоносачите, патрулиращи в Средиземно море. Когато се изсипа пороят, пилотите просто затвориха кабината и изчакаха да престане. Не след дълго дъждът отслабна. Ръководителят полети, който следеше радиочестотата на кулата, видя как вратата на малкия самолет се отваря и тъкмо вдигаше бинокъла за обичайния оглед на летището, когато над източния край на пистата пламнаха самолетни прожектори.

— Кой е това, по дяволите? — обърна се той към колегата си.

В същия миг от високоговорителя долетя глас:

— Кула „Сигонела“, „Юро Еър“ четирийсет и две на финалната отсечка за аварийно приземяване на полоса две седем.

Ръководителят полети трескаво вдигна микрофона към устните си. През главата му прелетя мисъл колко правила е нарушил идващият самолет, като не се е свързал с него по-рано, но той я прогони веднага. Думата „аварийно“ надделяваше над всичко останало.

— „Юро Еър“ четирийсет и две, имате разрешение за приземяване, вятър от юг-югозапад с пориви до петнайсет метра в секунда, висотомер осем девет шест метра, вали дъжд. Пистата е влажна.

— Разбрано — отговориха лаконично отсреща.

Британски акцент, забеляза ръководителят полети и се зачуди какво може да е станало, та да им пратят цивилен полет без предварително предупреждение от Рим. Той отново се обърна към партньора си.

— Ти знаеше ли нещо?

— Не, по дяволите! Нищо не знаех.

— Обади се на контрола в Рим. Поне да знаят, че се е добрал до базата.

Зад наближаващите прожектори се очерта силуетът на боинг 737. От новите, позна го ръководител полети — личеше си по големите двигатели с овални отвори отпред. Неизвестният пилот докосна пистата съвсем плавно, веднага включи реверса и намали скоростта в средата на полосата, после рязко зави надясно и се насочи към кулата.