Джон Нанс - Насрещен вятър

— Сядайте всички. Докъде стигнахме с проблема с президента Харис?

Заместник-директорът на ЦРУ понечи да отговори, но президентът го прекъсна.

— Най-напред да ви кажа: знам, че отива към Малта и че, кой знае защо, екипажът на пътническия самолет е решил да го закриля, което е доста странно за една немска авиокомпания.

— Няма нищо странно, сър — намеси се генералът. — Командирът на самолета е бивш офицер от военновъздушните сили. Разбира се, не е под наше командване, но си остава наш човек. Американец, който живее във Франкфурт и работи за немска авиокомпания.

— Така ли? — изненада се президентът. — Щастливо съвпадение.

— Господин президент — обади се Руди Бейкър, — имам основания да смятам, че крайната цел може да не е Малта.

И той описа разговора си с Джей Райнхарт.

— Кога беше този разговор, Руди? — попита президентът.

— Малко преди да напуснем заседателната зала, сър. Преди около двайсет и пет минути.

Президентът кимна и вдигна ръка.

— Добре, а каква е тази смахната история за някакъв си изгонен тексаски съдия, дето се пише адвокат на Харис? Какво научихте по въпроса?

Алекс Маклафлин започна да описва случая с Райнхарт, но президентът го прекъсна.

— Добре, добре. Картината ми е ясна. По някаква неизвестна причина Харис е наел онзи некадърник, което означава, че ще трябва да поемем по-голямата част от работата. Нали?

— Не, сър — каза Маклафлин и изложи причините, поради които Министерството на правосъдието трябваше да остане в сянка.

Руди Бейкър повтори молбата на Райнхарт за помощ от страна на флота или военновъздушните сили, заместник-директорът на ЦРУ изброи предполагаемите места, където би могъл да се приземи Харис, а съветникът по националната сигурност обясни какви последствия за американската външна политика може да има една продължителна съдебна битка за екстрадирането на Харис в Перу.

— Ясно — каза накрая президентът Кавано. — Очевидно не можем да разработим по-конкретни варианти, преди самолетът да кацне някъде.

Всички кимнаха.

— Добре. Генерале, вие казахте, че самолетът не може да остане във въздуха повече от два часа, затова нека пак да се срещнем след два часа. — Президентът погледна заместник-началника на кабинета. — Може ли да се уреди?

— Да, сър. Ще преработим графика ви.

— А пресата още ли не е научила?

— Не знаят нищо конкретно, сър. Телеграфните агенции споменават за възможно отвличане, но засега никой не го е свързал с Харис.

— Поразително. Обикновено ние не знаем нищо, преди Си Ен Ен да започне да предава на живо, или Питър Дженингс да организира специален репортаж от Ню Йорк.

След излизането от Овалния кабинет групата се разпръсна. Генералът бързо мина в една съседна стая, за да използва секретна телефонна линия. Той набра необходимите номера и потропвайки с пръсти по масата, зачака отсреща да се обадят.

— Джо? След минута слизам в залата за извънредни ситуации. Свържи се по сигурен телефон с авиационния команден пункт в Скот и накарай дежурния ръководител полети да определи всички налични самолети С-17, С-5, С-141 или дори ако има някой гълфстрийм от базата „Андрюс“, с две думи, всичко в радиус осемстотин километра от Италия, което бихме могли в близките няколко часа да използваме за евакуация на личен състав до територията на САЩ без междинно кацане. Ако е възможно, открий също така самолетите и екипажите в полет и имай готовност да ги извикаш. Ще ни трябва и зареждане във въздуха, тъй че ще е най-добре да предвидят няколко танкера.

Той изслуша отговора и кимна, като се взираше във вратата, за да е сигурен, че няма кой друг да чуе.

— Искам всичко да стане светкавично, Джо. Доколкото разбирам, единствената възможност на президента е да измъкне Харис оттам, но преди няколко минути му споменаха и за флота, затова трябва да гледаме да не се стигне дотам. Ония приятели само това чакат — да го отмъкнат с хеликоптер на някой самолетоносач, а после да докарват журналисти на борда по целия път до Норфък.

Генералът изслуша какво му говорят отсреща, кимайки от време на време.

— Просто гледай планът да е в пълна готовност, разбра ли? Щом узнаем къде е Харис, искам наш самолет на секундата да завие към същата писта. Искам да предложа на президента едно лесно решение, което е вече в ръцете ни.

„Юро Еър“ 42, в полет

Понеделник 15:40 ч

Докато чакаше Крейг да се завърне от салона, Аластър започна да се тревожи, защото бе забелязал кондензационна следа от еърбъс 340, летящ на осемдесет километра от тях. Дългите облаци от замръзнали водни пари — ефимерно напомняне за стратосферния полет на огромната машина — се очертаваха съвсем ясно върху лазурното небе на югоизток.