Джон Нанс - Насрещен вятър

Полковникът от запаса бе вдигнал глава към високоговорителите. Сега очите му се насочиха към президента.

— Сър, може ли да попитам каква е заплахата?

Съобщението се повтаряше отново на френски и немски, затова другите трима пристъпиха по-близо да чуят отговора.

Докато Крейг оставяше микрофона на място, в кабината се раздаде сигналът за повикване.

— Капитане, обажда се Урсула от салона. Можете ли да дойдете? Тук има голям гняв.

— Как тъй „голям гняв“? — попита Крейг.

— Някои хора са ви много ядосани.

— Излезли ли са на пътеката?

— Не. Седят, но говорят високо и не искат да се успокоят.

— Добре. Благодаря.

Крейг изключи връзката и пак пое микрофона.

Отново говори командирът. Знам, че мнозина от вас са ми много сърдити, но засега трябва да останете по местата си и да приемете моето обяснение. Когато се приземим, ще дойда при вас да разговарям с всички желаещи, но сега съм зает! НЕДЕЙТЕ да тормозите стюардесите. Те не са взели решението. Аз го взех.

Той преведе думите си на френски и немски, после остави микрофона и се обърна към Аластър.

— Може би ще се наложи да ида до салона.

Аластър кимна и продължи да сверява данните на бордовия компютър с въздухоплавателната карта.

— Остават ни още триста и осемдесет километра, Крейг. Около половин час полет. Между другото, ще си поприказваме ли предварително със „Сигонела“, или смятаме да им се стоварим изневиделица и да нарушим още някое правило?

— Мисля, че е по-добре да не казваме нищо, преди да сме стигнали почти над целта. Не искам някой военен командир да има възможността да ни заяви, че не можем да кацнем.

— Значи ще обявим бедствено положение? — попита Аластър.

— Какво има за обявяване? — отговори Крейг, като избута креслото си назад и се усмихна широко. — Наистина сме в бедствено положение.

В този момент Джилиан отвори вратата на кабината.

— Крейг, по-добре ела отзад. Урсула и Ели казват, че играта загрубява.

Той извъртя крака покрай централната конзола и се надигна.

— Как така?

— Някои хора от задния салон ни ругаят и настояват да разговарят с теб.

— От каква националност? — попита Крейг.

— Има ли значение? — отвърна Джилиан и като че се стресна още повече.

Крейг спря и леко наклони глава настрани.

— Щом ще разговарям с тях, не е зле да знам на какъв език.

— О, разбира се. Протестират на два-три езика.

Той тръсна глава и я последва към салона.

Ларами, Уайоминг

По кухненския плот бяха пръснати три бележника. Върху страниците им с думи и знаци бе изрисуван недовършен импресионистичен портрет на напрегнатата мисловна дейност на техния собственик.

Джей набързо отпи глътка портокалов сок, потисна желанието да свари още кафе и се съсредоточи върху първия бележник, озаглавен „логистика“. Из въздуха още се носеше застоялият аромат на пържен бекон и прегрят холандски сос, но той не му обръщаше внимание.

Най-отгоре грижливо бе изписан въпросът „Къде да отида?“ заедно с имената на градове — Лондон, Франкфурт, Женева и Стокхолм. Париж беше задраскан. Рим също. Следваха имената на авиокомпании, осъществяващи полети от Денвър до Европа, средното времетраене на полетите и номерата на няколко резервации. Оставаше нерешен и въпросът как да стигне до Денвър. С кола пътят обикновено отнемаше около два часа, но сега виелиците бяха заледили шосетата и магистрала 287 за Колорадо, тъй че можеше да загуби много повече време.

Вторият бележник съдържаше разклонена карта на юридическите проблеми, започваща с препоръката, която си бе направил сам — да проучи гражданскопроцесуалните кодекси на Италия, Франция, Швеция и Швейцария. Повечето необходими сведения можеха да се изтеглят от някоя специализирана фирма за юридическа информация, но за всичко това трябваше време. До бележниците лежеше разпечатка на Договора против изтезанията, набързо изтеглена от сайта на ООН. Черно-белите страници вече бяха нашарени с бележки и подчертавания с червено мастило.

Джей вдигна слушалката и набра един от номерата, които му бе дала Шери Линкълн. Третият бележник беше запълнен с имена и номера, включително телефона на заместник държавния секретар Рудолф Бейкър, който в този момент се обади отсреща със сдържан и хладен тон, какъвто обикновено употребяваше само при разговори с комунистически лидери и иракски дипломати.

— Мистър Райнхарт, Алекс Маклафлин от Министерството на правосъдието току-що ме уведоми за събитията и трябва да кажа, че съм потресен от вашето отношение. Ще бъдете ли така добър да ми обясните защо отказвате да съобщите на американското правителство накъде лети президентът Харис?