Джон Нанс - Насрещен вятър

Отсреща прозвуча кратък смях.

— Определено не беше амбиция.

— Така е. И ако случаят с Карън не беше влязъл в съда, преди да обявя списъка на сътрудниците си, ти щеше да бъдеш президентски правен съветник, а по-късно може би и министър на правосъдието.

— Много любезно от ваша страна, сър.

— Нищо подобно. Както казах, аз умея да преценявам характери, а твоят не се е променил.

— Господин президент… Джон… вече няма значение. Не мога…

— Стига толкова — прекъсна го Харис. — Слушай сега. И двамата разбираме, че положението е много сериозно както лично за мен, така и за страната, а и за всеки друг бивш президент, който реши да пътува в чужбина. Повярвай ми, не искам да попадна в ръцете на перуанците, нито пък да завися от тази заповед. Не си правя илюзии. Знам какви трудности ти предстоят и осъзнавам огромната разлика между персонала, с който не разполагаш , и възможностите на някоя голяма международна фирма. Тогава защо настоявам точно ти да поемеш случая? Две неща ме насочват към това решение, Джей. Първо, готов съм да поверя живота си на способностите на един млад юрист на име Джей Райнхарт, когото наех преди много години. И второ, интуицията ми подсказва, че единственият начин да победим Камбъл и Мирафлорес в тази игра ще е да се придържаме към доктрините на Сун Дзъ.

— Сун Дзъ… китайският философ?

— Не съм сигурен доколко е бил философ, освен по въпросите на войната, но човекът е изпреварил с хилядолетия своето време, когато е задал въпроса защо трябва да се сражаваме с врага при условията, които той ни налага. Да наемем голяма правна фирма би било точно това, което очаква нашият приятел Камбъл. Затова ще направим точно обратното.

— Сър…

— Ти изпълни моралното си задължение да ме предупредиш за евентуалните последици, Джей. Официално заявявам, че поемам риска и те освобождавам от отговорност в това отношение. Край на празните приказки. Сега се стегни и ме измъкни от тая проклета каша. Разбрано?

— Да, сър.

— След трийсет минути ще ти позвъня да чуя докъде си стигнал.

Джон Харис изключи телефона и се усмихна. Много му се искаше да види каква физиономия ще направи Стюарт Камбъл, когато узнае кого е наел бившият водач на свободния свят.

Малко преди края на разговора Шери бе седнала на съседното кресло. Няколко секунди тя наблюдава мълчаливо шефа си, после го изтръгна от унеса с въпрос:

— Може ли да попитам за какво беше целият този шум?

Продължавайки да се усмихва, Джон Харис завъртя глава към нея.

— Току-що си наех адвокат.

— Добре…

— А той седи в Уайоминг и се чуди дали не съм полудял.

— Разбирам. Полудели ли сте?

Харис се разсмя и поклати глава.

— Нищо подобно. Човекът си има грехове, Шери, но е най-добрият, както вече ти казах.

Той описа трудностите и предизвикателствата, пред които щеше да се изправи Джей Райнхарт, както и миналото му. Видя, че лицето й стана мрачно.

— Защо са го изхвърлили от съда в Тексас? — попита Шери.

— В течение на четири години беше много добър съдия. Работата силно се различаваше от дотогавашната му дейност в международното право, но той отдавна искаше да се заеме с нея. Беше грижовен, справедлив и твърд. Идеален юрист. Но един ден му възложили дело за убийство. Красива млада жена, пребивана до смърт цели десет години от местен звяр с обществено положение и преуспяващ бизнес. Една вечер го гръмнала с ловна пушка малко преди да се стигне до обичайния побой, придружен с изнасилване. Окръжният прокурор, който също си падал по тия неща, пренебрегнал смекчаващите обстоятелства. Обвинил я в предумишлено убийство и поискал смъртна присъда.

— Божичко! — възкликна Шери и вдигна глава, защото точно зад техния ред бе спрял непознат мъж на около седемдесет и пет години.

Президентът проследи погледа й и очите му спряха върху Мат Уорд, който бе задържал посетителя.

— Какво има, Мат?

— Извинете, господин президент — каза Мат и кимна към непознатия. — Джентълменът искаше да ви поздрави.

Харис се завъртя още малко, усмихна се на стареца и забеляза колко слаб и крехък изглежда. Направи му знак да почака и непознатият кимна.

Джон Харис отново се обърна към Шери.

— Казано съвсем накратко, жената нямала пари — съпругът й се бил погрижил за това. Наела си за адвокат някакъв некадърник и още от встъпителната реч Джей разбрал, че не й мърда смъртното наказание. Просто не можел да понесе това.

— Но какво може да направи един съдия?