Джон Нанс - Насрещен вятър

Аластър поклати глава.

— Стратосферният поток се е изместил на юг! Погледни скоростта. Спадна с шейсет километра, а вятърът идва право насреща.

— А скоростта му увеличи ли се?

— Да! В последния бюлетин скапаните данни изведнъж се променят… към много по-лошо. А в Гандер внезапно е паднала мъгла! Както е тръгнало, не само че няма да стигнем до Преск Айл, но не се знае и дали ще се доберем до Гандер с приличен резерв. Ако можехме наистина да летим направо, вместо да се съобразяваме със Северноатлантическите трасета…

— Как са ветровете зад нас?

Аластър поклати глава.

— Казват, че няма промяна. Дотук всичко беше нормално, но зоната на ниско налягане над Исландия се измества на юг, тъй че по-добре да побързаме.

— Обади им се — каза Крейг.

— Шануик, тук „Юро Еър“ десет двайсет. Нуждаем се от незабавно разрешение да променим курса и да се върнем в Дъблин поради влошени метеорологични условия и проблеми с горивото.

— Изчакайте, десет двайсет.

— Не, Шануик. Нямаме време да чакаме. Трябва да слезем на безопасна височина и незабавно да поемем по обратния курс, докато вие координирате подробностите.

— Аварийно кацане ли искате, десет двайсет?

— Не, освен ако не ни принудите, сър.

— Ако промените курса без разрешение и без сигнал за аварийно кацане, нарушавате правилника, сър.

Крейг кимна.

— Обяви го! Обръщам и намалявам височината с триста метра.

Аластър кимна и натисна бутона.

— „Юро Еър“ десет двайсет се нуждае от аварийно кацане поради недостиг на гориво. Летим по обратния курс и слизаме на десет и осемстотин. Очакваме разрешение и молим да се отклоним от трасето, за да се насочим директно към Дъблин.

— Разбрано, десет двайсет, прието. Засега поддържайте същия транспондерен код и променете курса. Потвърждавам нова височина десет и осемстотин. Докладвайте, когато бъде достигната.

Крейг вече бе завъртял ключа за посоката и автопилотът насочи самолета обратно на изток. Същевременно промени височината и въведе курс 085, докато от Шануик официално потвърждаваха новите данни.

— Аластър, ще се доберем ли до Дъблин?

— Проверявам. Положението с горивото не е много розово, но ако попътният вятър не ни изостави… всичко ще бъде наред.

— По дяволите! А започна така добре!

— Или съм оплескал сметките, или времето се е променило ужасно бързо. А може да е и едното, и другото. Предвиждахме насрещни ветрове със средна скорост петдесет километра в час, максимум до шейсет и пет. А ето ти изведнъж ново сведение — насрещен вятър над двеста и десет!

— Нещо сме сбъркали! Ветровете не могат да се променят толкова бързо!

— Промениха се, както виждаш. Но имаш право. Някъде в изчисленията…

— Дявол да го вземе!

— Знам. Извинявай, Крейг.

— Няма защо. Хора сме. Сега важното е да кацнем здрави и читави.

— Да кажа ли на Джилиан?

Крейг кимна.

— Да. А тя непременно да каже на президента. Изглежда, че ще го върнем обратно в казана.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Четвъртък, 9:50 ч

— А това е бърлогата на лъва — прошепна Майкъл Гарити на Джей, докато влизаха в трета зала.

Зад съдийската маса седеше само съдебната секретарка, която подреждаше документи и проверяваше нещо из папките си. Стюарт Камбъл все още беше отвън в ротондата, където водеше оживен разговор с цели седем адвокати и сътрудници.

Джей погледна часовника си със замъглени от умора очи. Десет без десет. Трябва да се съсредоточа.

— Да те предупредя, Джей — каза Майкъл. — Съдия О’Конъл се слави най-вече с факта, че изпада в ярост, когато някой вземе думата без разрешение. Ти ще седиш точно зад мен и можеш да ми шепнеш, но запомни много добре какво ще ти кажа.

— Слушам те.

— Първо, много внимавай шепотът да не се чува на повече от метър, иначе съдията непременно ще се развика.

— Добре.

— И второ, много те моля, не ми събаряй перуката.

Джей се разсмя.

— И това ли става?

— О, много е неприятно, когато клиентът се приведе да ти прошепне нещо, а после се дръпне назад заедно с перуката или я килне накриво. Съдията само това чака.

— Ще внимавам.

— Няма да ти даде думата, но Камбъл ще бъде пълноправен участник, тъй като вече поне веднъж е бил призоваван пред нашия съд.

— Разбирам.

— Освен това аз съм старши съветник, както казваме тук, и ще ми помага един колега Том Дуган, който би трябвало да пристигне всеки момент. Ще ви запозная.

— И вие ли имате титли като английските „съветници на кралицата“?