Джон Нанс - Насрещен вятър

Международно летище Дъблин, Ирландия

Четвъртък, 5:45 ч

Почти от половин час насам Аластър Чадуик събираше метеорологични бюлетини и проучваше плана за полета, когато Крейг влезе в предполетната зала на службата за информация, разположена на долния етаж на централния терминал.

— Привет, Магелане, какви са новините?

Аластър го погледна над очилата за четене.

— Страховити, струва ми се.

— Изразът не е от най-приятните в авиацията, стари друже — отвърна Крейг и се вгледа в метеорологичната карта върху екрана на компютъра.

Аластър посочи листовете пред себе си.

— Казано в най-общи линии, Крейг, в интересуващата ни област има два фронта и един бързодвижещ се въздушен поток.

Той проследи с показалец лъкатушната линия на реката от бурни ветрове, описващи огромна дъга в стратосферата над Атлантика. От Канада и Хъдсъновия залив мощното течение се носеше на североизток, но южно от Гренландия завиваше на юг под прав ъгъл към техния маршрут.

— Каква е скоростта? — попита Крейг.

— В средата на потока от сто и трийсет до сто и петдесет километра в час, но почти не ни засяга, освен ако онази горна дъга около Гренландия се изпъне и дойде на юг. Тогава вятърът може да ни пресрещне, а стане ли това, няма начин да стигнем до Мейн с разумен резерв от гориво.

— Ами прогнозите?

— Не очакват да се раздвижи чак толкова, но не е изключено за три часа да се превърне в проблем. Трябва да го следим много внимателно.

— Добре. Между другото, знам, че пилотирах по последните два маршрута, но ще имаш ли нещо против, ако поема щурвала и този път?

— Не, разбира се — ухили се Аластър. — Фактът, че прогресивно забравям как се пилотира, защото командирът не ми поверява самолета, едва ли има съществено значение. Пестя си парички и като се прибера, ще отида на курс в някой местен аероклуб.

— А разправяш, че аз съм бил майстор да внушавам вина! — разсмя се Крейг.

— Сега — продължи Аластър, без да обръща внимание на коментара — гледайте много внимателно, мистър Бонд.

— Разбира се, шефе.

— Над Исландия има област на ниско налягане, а Кефлавик е много встрани от курса… всъщност едва влизаме в изискванията на правилника. Освен това трябва да имаме предвид, че ветровете могат да променят изчисленията ни за средната точка, когато ще трябва да вземем решение.

— Разбрано — кимна Крейг и пристъпи по-близо да огледа картата. Чувстваше се бодър и съсредоточен.

— Гандер на остров Нюфаундленд е прилична алтернатива. Времето там е добро, а и тук би трябвало да се задържи до довечера в случай, че решим да се върнем.

— С други думи, не виждаш метеорологични причини да се откажем?

— Нищо сериозно — усмихна се Аластър. — Добре сме, ако не броим факта, че целият план е безумен от край до край.

Въпреки хубавото време Крейг очакваше нещо да се обърка. Просто имаше прекалено много възможности за осуетяване на полета с ново название — „Юро Еър“ 1020. Струваше му се твърде оптимистично да вярва, че наистина ще излетят или изобщо ще получат разрешение за четири хиляди и петстотин километра полет от Дъблин до Мейн. Предвид досегашния развой на събитията той очакваше противникът да узнае техните планове и да намери начин да им попречи — или чрез „Евроконтрол“ в Брюксел, или като притисне съответните компании да им откажат гориво за презареждане.

Но предполетната подготовка приключи по график. В шест и петнайсет самолетът беше зареден, проверен и готов за полет. В шест и двайсет и пет Джон Харис, Шери Линкълн и Мат Уорд се качиха на борда, където вече ги чакаха трите стюардеси и двамата пилоти.

Крейг силно се изненада, когато получиха от въздушния контрол разрешение за полет до Съединените щати. Но все още оставаше да получат разрешение за излитане и когато от кулата им го дадоха без забавяне, той зяпна от изумление.

Крейг се поколеба, после хвърли поглед към Аластър.

— Наистина ли? Да не съм чул погрешно?

— Нейна светлост кулата рече, а аз повтарям дословно: „Юро Еър“ десет двайсет, имате разрешение за излитане.

Крейг премести дроселите напред, за да придвижи боинга по пистата за рулиране.

— Как ще го направим сега? — попита той.

— Кое?

— Излитането.

— И това ли си забравил? Леле, колко се радвам, че не пускаме външни лица в кабината. Ако можеха да те чуят…

— Добре де, дай да видим дали помня добре, Аластър. Ако дръпна щурвала назад, къщичките се смаляват, ако го бутна напред — растат.