Джон Нанс - Насрещен вятър

— Ще имаме време за оспорване, Джей — каза Харис. — Трябва да поръчаме експертиза на записа и да докажем как е фалшифициран. Не знам къде точно съм стоял в кабинета… искам да кажа, образът вероятно е истински, но някак са подправили гласовете. В края на краищата има хора, които много умело имитират президенти.

— Нямаме време за проучване и научен анализ, заседанието е утре! — отговори Джей. — Разбира се, по-късно можем да направим дигитален анализ на гласа и да докажем, че не си ти, но за това се изисква време. Най-напред трябва да убедя съдията, че в никакъв случай не може да смята записа за достоверен. Бъди сигурен, че Стюарт Камбъл е изпипал най-старателно произхода на касетата: от кого е получена, кому е предадена, клетвени декларации — с две думи, всичко необходимо, за да убеди съдиите. Това означава гарантиран арест и начало на дълъг кървав процес, а и не мога да съм сигурен — след като Гарити толкова се бои от съдията — че няма да стигнем до екстрадиция по бързата процедура.

Джон Харис въздъхна задавено и поклати глава.

— Прилича на кошмар, от който не можеш да се събудиш, нали, Джей?

— Така изглежда.

Тримата мълчаха повече от минута.

— Сър — обади се от ъгъла Шери с пресекващ от вълнение глас.

— Да, Шери?

— Искам да ми кажете абсолютната истина.

— Винаги съм ти я казвал, Шери — отвърна президентът с нескрита горчивина.

— Знам… досега е било така… и винаги съм ви вярвала. Кажете ми, че думите на този запис не са произнесени от вас, ако такава е истината.

Президентът стана, пристъпи към нея, положи едната си ръка върху рамото й, а с другата я хвана под брадичката и вдигна лицето й към себе си.

— Шери, кълна ти се, че онова, което чу, не е моят глас и не са моите думи. Разговорът е бил подправен по някакъв начин.

Шери кимна, примига с просълзени очи, стана и го прегърна, така че и двамата едва не паднаха. После отново седна, а той се върна на ръба на леглото.

— Добре, Джей. Какво ще правим сега?

— Ще бягаме. По-точно ти ще избягаш. Самолетът излита в седем сутринта. Крейг Дейтън се съгласи да лети до половината път и ако няма проблеми с ветровете и горивото, да те откара до летището Преск Айл в Мейн. Това е най-близкото американско летище.

— А ти?

— Аз… ще остана да се боря доколкото мога. Трябва да бъда тук, защото не е изключено да се върнеш.

— Разбирам. — Президентът стана на крака и потупа Джей по рамото. — Ако това ще помогне, опитай се да си представиш как би фалшифицирал подобен запис, Джей.

— Опитвам се, сър. Най-много ме плаши това, че някой може да е подправил гласа дигитално. В такъв случай гласът и думите може наистина да са твои, само че наредени по нов начин.

— Не губи вяра в мен, Джей. Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.

Джей се вгледа за дълго в президента, преди да отговори.

— Точно това ме плаши — каза той.

Джон Харис се върна в стаята си, а Шери пожела „лека нощ“ на Джей, след като се споразумяха, че тя ще придружи президента с боинга. На прага спряха за миг, хванати за ръце, и тя обеща да позвъни незабавно щом кацнат в Щатите.

Джей се върна в празната стая смутен, грохнал за сън, замаян от двете халби тъмно пиво и твърдо решен да намери изход от безнадеждната ситуация. Включи видеокасетофона и отново прегледа записа, търсейки нещо, което му бе направило впечатление предния път — нещо смътно, което му се струваше не на място. Но каквото и да бе то, не успя да го открие.

Седна на ръба на леглото и се замисли дълбоко. Сега съжаляваше за времето, загубено в кръчмата, макар че Майкъл и неговите приятели бяха чудесна компания.

Майкъл и неговите приятели.

Джей трескаво измъкна от джоба си шепа визитни картички, хвърли се към телефона и набра номера на Майкъл Гарити.

— Какво има, момко? — попита Майкъл.

Джей разказа подробно какво е видял на записа.

— Олеле! Нещата определено стават ужасно трудни.

— Можем ли да осуетим приемането на записа за доказателство?

— И да, и не. Не забравяй, имаме работа със съдия О’Конъл, а той върши каквото си знае, без да приема чужди съвети. Според нашето криминално законодателство всичко зависи от съдията. Не можем автоматично да отхвърлим доказателството — в случая видеокасетата — само защото е получено в нарушение на американските закони. — Майкъл помълча. — Мога само да се боря като лъв срещу записа под претекст, че ще създаде ужасно предубеждение спрямо президента Харис.

— Майкъл — каза Джей, — имам идея как да го убедим… ако си съгласен да не спиш тази нощ и ако успееш да привлечеш един от приятелите си.