Джон Нанс - Насрещен вятър

— Стига преди това да си изтласкал дроселите напред, за да имаш тяга.

— А, да. Сега си го спомних. Трябваше да кажа: „Увеличи мощността, задействай автоматичните дросели“.

— Джордж да ни е на помощ, ти май наистина го знаеш.

— Аластър! — възкликна Крейг с престорена изненада, докато двигателите набираха мощ и боингът потегляше напред. — Впечатлен съм, че в труден час споменаваш основателя на Съединените щати, президента Вашингтон.

Крейг посегна нагоре да провери дали външните светлини са включени, а Аластър се разсмя.

— Държа да те уведомя, че ставаше дума за достопочтения английски крал Джордж.

— Не се и съмнявам — отвърна Крейг. — Сто и трийсет километра в час.

— Това аз трябваше да го кажа, по дяволите!

— Ами кажи го де!

— Сто и трийсет.

— По-добре ли ти е сега?

— Много. — Аластър следеше внимателно как скоростта наближава посочените от бордовия компютър двеста и двайсет километра в час. — Имаме скорост за излитане! — обяви той.

Крейг плавно придърпа щурвала и издигна самолета във въздуха. Мислите му вече се бяха насочили към предстоящото получаване на разрешение за презокеански полет и тежката задача да следи непрекъснато ветровете и метеорологичните условия.

— Във въздуха сме. Вдигни колесника — нареди Крейг.

— Разбрано, вдигам колесника — отговори Аластър и бутна лоста нагоре.

— Колко е часът по местно време? — попита Крейг.

— Седем без десет. Изпреварваме графика с десет минути.

Крейг кимна.

— Само дано не се хабим напразно.

Хотел „Грейт Съдърн“, летище Дъблин, Ирландия

Будилникът стресна Джей в осем и десет след по-малко от три часа сън. Вероятно Майкъл Гарити се чувстваше също тъй гроги в другия край на града, ако изобщо бе успял да се добере до дома си. Перспективата да води съдебна битка, когато очите му сами се затваряха, вече тревожеше Джей, но го крепеше мисълта, че усилията от тази нощ може да им осигурят оръжие срещу добре смазаната машина на Стюарт Камбъл.

Той скочи на крака и залитайки, се отправи към банята с желанието да остане под горещия душ поне месец-два.

Трудно му беше да се откъсне от мислите за боинга на „Юро Еър“. Около седем и половина бе позвънил на летището, откъдето потвърдиха, че е излетял навреме. Шери не се обаждаше, което би трябвало да означава, че всичко върви нормално.

Джей подаде глава от кабинката и се помъчи да фокусира поглед върху часовника си на тоалетната масичка. Осем и двайсет и три! Крейг го бе предупредил, че моментът за взимане на решение ще настъпи около три часа след излитането, тоест горе-долу по времето на съдебното заседание.

Той се върна под горещата струя и постоя така със затворени очи, като се наслаждаваше на спомена за усмивката на Шери Линкълн.

Може би привличането е взаимно , помисли си той.

А може би не. Във всеки случай бих… бих искал да… е, ще видим…

Джей енергично тръсна глава и насочи мислите си към предстоящата задача. Пред съдията щеше да говори Майкъл Гарити, но Джей решаваше как да пледират, затова трябваше да се съсредоточи. Ако Джон Харис се върнеше на ирландска земя, това щеше да стане около един следобед. И ако съдебната защита се провалеше, гардовете щяха да го чакат с току-що издадена заповед за арест.

През ума му прелетя смътен спомен за нещо, което бе сънувал. Въпрос ли беше или фантазия? Споменът се въртеше из мислите му — почти достъпен, но не съвсем, докато накрая той стисна здраво клепачи и се съсредоточи.

Джей излезе изпод душа, избърса се, после бързо пристъпи към телефона и измъкна от джоба на ризата си листче със записан на него лондонски номер. Ако имаше късмет, можеше да се свърже с държавния секретар.

„Юро Еър“ 1020, в полет

Аластър натисна бутона на предавателя върху щурвала.

— Разбрано, Шануик, „Юро Еър“ десет двайсет изравнява на височина единайсет и сто.

Той хвърли поглед към висотомера, за да се увери, че Крейг е достигнал оптималната височина за полет. После взе в скута си портативното координатно устройство, натрака няколко цифри и закрепи антената за страничното стъкло на кабината.

— Какво? — изненада се Крейг. — Не ти ли стигат компютърът и бордовата спътникова система?

— Аз обичам да проверявам всичко по два пъти, сър — отвърна Аластър. — Освен това нямам търпение да изпробвам новата си играчка.

Вратата зад тях щракна и Джилиан Уолц подаде на Аластър поръчаната бутилка кока-кола, след това изчезна за момент и се върна с кафе за Крейг. Поколеба се с чаша в ръка и погледна Аластър.