Джон Нанс - Насрещен вятър

Стюарт Камбъл се изправи с изящен жест и високата му фигура надвисна над масата. Той съобщи за видеозаписа, описа кога и как е направен, после представи клетвената декларация на Бари Ренълдс заедно със справка през чии ръце е минала касетата и какви мерки са били взети за нейното съхранение.

Докато Камбъл говореше и сътрудниците му представяха документите, Джей трескаво драскаше бележки и ги подаваше на Майкъл Гарити. По някое време усети вибрацията на клетъчния си телефон, но нямаше време да отговори. Нови вибрации му подсказаха, че е оставено съобщение. Щеше да го провери по-късно.

Майкъл, моля те да възразиш!!! Записът е направен незаконно.

Клетвената декларация само потвърждава, че Ренълдс се е заклел, но не е никакво доказателство!

Той иска съдията да приеме идеята, че технологията за подобен запис е съществувала по онова време. За това трябва мнение на експерт! Не знаем дали е съществувала, а доказателството е негово задължение.

Майкъл оспорваше всеки документ, но съдията неизменно отхвърляше възраженията му.

— Седнете, мистър Гарити! — кресна най-сетне О’Конъл. — Ще приема всеки един документ, който изглежда истински, а после ще реша дали да го смятам за такъв. Не искам да чувам повече възражения по този повод.

— Милорд — каза накрая Камбъл, — с ваше разрешение бих желал да покажа на съда въпросния видеозапис.

Майкъл тутакси скочи.

— Милорд, моля ви.

— Сега пък какво, мистър Гарити? Едва ли сте готов да оскърбите съда с поредното възражение въпреки моята изрична забрана.

— Милорд, истината относно недопустимостта на въпросния видеозапис в съда ще бъде потулена поради вашата забрана да възразявам. Моля за разрешение да подам молба за хабеас корпус и по този начин да изложа истината.

О’Конъл раздразнено тръсна глава.

— Господи, мистър Гарити! Опитът ви е достоен за уважение и малко забавен, но както знаете, от около шестстотин години процесът хабеас корпус се използва за освобождаване на човешки същества, а не на истината, както вие я виждате. Отхвърля се.

— Милорд — продължи Майкъл, — ако не ми беше забранено да възразя срещу показването на записа, щях да изтъкна, че нашият наказателен кодекс забранява използването на незаконно получени доказателства, а тази касета е получена в нарушение на американските закони и следователно не може да бъде приета от ирландския съд.

— Но в действителност — заяви О’Конъл, като се подпря на масата и размаха чукчето насреща му — аз вече ви забраних да възразявате и поради това не чух нито дума от онова, което изобщо не биваше да казвате. А сега сядайте, мистър Гарити, за да видя въпросния запис, преди всички да сме умрели от старост.

„Юро Еър“ 1020, в полет

Четвъртък, 10:40 ч

Докато Шери Линкълн говореше по сателитния телефон, Крейг и Аластър не споменаха нищо за трудностите с горивото. Тя изрече няколко думи, въздъхна и подаде слушалката на Крейг.

— Не успя ли да го откриеш?

— В съда е. Сигурно не може да говори. Оставих му съобщение.

— Ако искаш да опиташ отново, заповядай по всяко време.

— Благодаря, момчета — каза Шери, после излезе и затвори вратата на кабината.

Аластър бе превключил на друга честота и любезно разпитваше останалите самолети по презокеанските трасета какви данни за вятъра дават бордовите им компютри. Така получаваше по-ясна представа за времето, отколкото можеха да имат метеоролозите. Крейг поддържаше връзка с въздушния контрол в Шануик и същевременно слушаше разговорите на Аластър. Чу как вторият пилот благодари на поредния екипаж, после се облегна назад и погледна наляво.

— Мисля, че ще е по-добре да слезем на девет хиляди метра — тихо каза Аластър.

— Защо?

— Току-що разговарях с боинг 747, който лети на изток, около триста километра пред нас. Сега са на девет хиляди и триста и срещат вятър със скорост петдесет километра и посока 065 градуса. Малко пред тях един еърбъс А-340 лети на височина единайсет и сто. Съобщава за насрещен вятър с посока нула шест шест и скорост осемдесет и шест километра.

По изражението на командира бе ясно, че е разбрал.

— Аластър, на идване имахме попътен вятър! Все още имаме… — Крейг погледна данните за вятъра в бордовия компютър. — Охо… почти нула.

— Зоната на ниско налягане идва на юг, Крейг, и ще навлезем в насрещен поток.

— Боже мой, колко бързо се движи?

— С осемдесет-сто километра в час, може би и по-бързо. Нямаше го в прогнозите.