Джон Нанс - Насрещен вятър

— Мистър Камбъл — попита О’Конъл, — намира ли се в момента обвиняемият Джон Харис на територията на Република Ирландия и ако не, имате ли основания да предполагате, че ще пристигне в близко бъдеще?

— Отговорът и на двата въпроса е „да“, милорд. Във вторник вечерта Джон Харис пристигна в Дъблин.

„Юро Еър“ 1020, в полет

Президентът бе решил да остави Шери да си поспи, но по някое време тя се размърда, отвори очи и се протегна с усмивка, преди да забележи тревожното му лице.

— Какво става, Джон?

Той въздъхна.

— Връщаме се, Шери. Ветровете са прекалено силни.

Той описа какво бяха казали Крейг и Аластър в пилотската кабина, след като Джилиан му предаде тяхното съобщение.

— О, боже.

— Няма нищо, Шери. Сигурно е за добро. И без това много се колебаех дали да бягам.

— А аз не — каза тя.

— Така или иначе… вече нямаме избор.

Шери стана и посочи към кабината.

— Ще използвам сателитния телефон. Обещах на Джей да му съобщя, ако решим да се върнем.

Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия

Джей се изненада от новината, че Стюарт Камбъл не знае за полета на Джон Харис. Бе очаквал Камбъл да прати някого да следи боинга на „Юро Еър“. Наистина ли не знаеше, или само се преструваше, за да не усложнява заседанието?

Джей се приведе напред и прошепна в ухото на Майкъл Гарити:

— Майкъл, да признаем ли, че президентът не е тук? Може ли това да забави нещата?

Майкъл поклати глава и отговори шепнешком:

— Не, освен ако не сме сто на сто сигурни, че Джон Харис няма да се върне. Ако повдигнем въпроса, съдията ще ни разпита и ще трябва да признаем, че има вероятност самолетът да поеме по обратния курс. Нищо няма да спечелим.

— Напротив, ще спечелим много, ако избегнем демонстрацията на записа — прошепна Джей.

— Мистър Гарити! — повиши глас съдия О’Конъл.

— Да, милорд — сепна се Майкъл.

— Ще бъдете ли така добър да се присъедините към нас, или предпочитате да излезете вън на сладка приказка със своя клиент, за да не нарушавате хода на заседанието?

— Милорд, моля за извинение. Това е американският адвокат Джей Райнхарт, който представлява интересите на мистър Харис, и вярвам, че е допустимо да разговарям тихо с него, нали?

— Точно така, тихо, мистър Гарити! Не обичам шушукане в моя съд. Имам остър слух, сър. Отдалеч чувам това отвратително шушу-мушу и няма да го търпя!

— Да, милорд.

— Продължавайте, мистър Камбъл — нареди О’Конъл.

Джей знаеше колко е опасно да оспорват твърдението на Камбъл, че заповедта за арест е основателна. Камбъл веднага щеше да извади видеозаписа, който според него доказваше, че срещу Харис има солидни улики, оправдаващи издаването на разрешение за арест и заповед за екстрадиране в Лима.

Но ако Майкъл не оспореше обвиненията, разрешението щеше да бъде издадено почти автоматично. Това бе същински параграф 22 и снощи двамата го обсъдиха най-подробно.

В този момент Майкъл Гарити се изправи.

— Милорд, моля да ми дадете думата.

— Говорете, мистър Гарити — каза съдията.

— Благодаря, милорд. Мистър Камбъл твърди, че перуанската международна заповед за арест на бивш американски президент е валидна само защото е минала по нормалния правен ред в Перу. Аз казвам, че нашият съд трябва да има пълна юрисдикция над простия и жизненоважен въпрос: дали международната заповед се основава на реални, разумни и достоверни обвинения от първа ръка? Дали обвиненията не са фалшифицирани, както твърдим ние? Ами ако заповедта е издадена неоснователно само защото перуанското правителство е оказало незаконен натиск върху съдията? Ако има дори и най-малка възможност да се окаже така, милорд, вие трябва да поискате доказателство, че обвиненията са нещо повече от фантазия, и това доказателство трябва да бъде неоспоримо.

Съдия О’Конъл изсумтя презрително и се приведе към Майкъл.

— Майкъл Гарити, макар и претоварен с работа, аз харесвам добрата цветиста фраза, но говорете по същество, на простичък английски език.

— Точно това се опитвам да сторя, милорд.

— Не ви се удава.

— Тогава ще опитам отново — отвърна Майкъл. — Милорд, преди да даде разрешение за арест, съдът трябва да разгледа доказателства, без да разчита на международната заповед.

— Добре! — заяви саркастично О’Конъл. — Видяхте ли? Ако се постараете, можете да говорите по същество. Чудесно. Вие призовавате мистър Камбъл да предяви достоверно доказателство, че заповедта от Интерпол е основателна, и напълно ви подкрепям. Мистър Камбъл, какви доказателства биха оправдали издаването на ирландска заповед за арест и екстрадиране, ако не броим факта, че някакъв неизвестен перуански съдия иска да прибере президента Харис?