Джон Нанс - Насрещен вятър

Крейг Дейтън догони Джей тъкмо преди да се качи в първата от двете наети коли, които щяха да ги откарат до хотела.

— А сега накъде, мистър Райнхарт?

— Моля?

— Ще ви трябваме ли? Имам предвид самолета и екипажа.

— Не знам. Можете ли да изчакате до вдругиден?

Крейг се озърна към Аластър, който се задаваше с пътна чанта в ръка, после отново погледна Джей.

— Вижте какво, нас вероятно ще ни уволнят и… трябва да знам, защото ако чартърът продължи, сигурно мога да убедя „Юро Еър“ да ни задържи като пилоти. Единствената причина да дадат под наем самолета беше натискът от Белия дом, но когато натискът спре и парите свършат, ще ни заповядат незабавно да излетим за Франкфурт.

— Предайте им, че чартърът продължава и парите няма да спрат — отговори веднага Джей.

Крейг кимна.

— Добре. Аз… може би пак ще ми трябва помощ от Вашингтон, ако разни хора поискат да ни скалпират заради онази лудория над Ламанша. Бяха повярвали, че сме катастрофирали и организираха спасителна операция.

— Ако се наложи, кажете. Ще се свържа с Вашингтон и ще сторя каквото мога.

— Още нещо. Може би ще ни трябва натиск от Вашингтон и за да отлетим до Щатите.

Джей смаяно вдигна вежди.

— Наистина ли можете да стигнете до Щатите? Без презареждане в Исландия или Канада?

Крейг кимна и пак се озърна към Аластър.

— Нека да го кажем така. От Дъблин до Мейн са около четири хиляди и петстотин километра, а максималният обсег на този самолет е малко над четири хиляди и осемстотин. Това означава, че ако насрещните ветрове не са прекалено силни, ако летим с така наречената максимално икономична въздушна скорост и ако не ни бъде забранено алтернативно кацане в Исландия, Гренландия или Канада, можем да успеем. Но има една голяма юридическа пречка.

— И то каква! — обади се Аластър.

— Каква? — попита Джей.

— Нашият самолет не е ЧПМДП.

Джей уморено се облегна на колата.

— Нищо не разбрах от това съкращение.

— В авиацията страшно си падаме по странните съкращения — каза Крейг. — ЧПМДП означава четиримоторна презокеанска машина за далечни полети. А за да стигнем от тук до територията на Съединените щати, ще трябва да летим далеч навътре в Атлантика, вместо да оставаме на петстотин километра от най-близкото летище, както е обичайната практика.

— Значи… ще извършите нещо незаконно?

— По-скоро ще бъде нарушение на правилниците, отколкото на закона… в строгия смисъл на думата — обясни Крейг.

— Мистър Райнхарт — намеси се Аластър, — моят колега се опитва да каже по най-мекия начин, че на практика не ни е разрешено да превозваме пътници направо през Атлантика, макар че наистина сме оборудвани с всичко необходимо за подобни полети: надуваеми лодки, спасителни жилетки, аварийни комплекти и тъй нататък. Разбирате ли, има си официална процедура за одобряване на самолети по определени маршрути, а нашият модел не е одобрен. Вече си докарахме ужасни неприятности с компанията, но дори и да не беше така, уверявам ви, че „Юро Еър“ за нищо на света няма да одобри такова отклонение от правилата.

— Няма и да им се наложи — каза Крейг. — Ще подадем заявка за полет през Кефлавик в Исландия, Гандер в Нюфаундленд и оттам до Мейн. Само че след излитането ще променим маршрута и ще летим по права линия или поне доколкото ни позволят. Над Северния Атлантик има строго определени маршрути.

— Мисля, че разбирам — каза Джей.

— Доколкото разбирам, все още не желаете да кацате в друга страна освен Съединените щати, включително и в Канада.

— Така е… а ще се справите ли с навигацията над океана? — попита Джей.

— Лесна работа — отговори Крейг, като видя болезнената гримаса на Аластър.

— Мразя този израз — промърмори Аластър.

— Той мрази този израз — повтори Крейг, сочейки с палец втория си пилот. — Имаме две спътникови координатни системи. Във всеки момент знаем позицията си с точност до метър.

— Да, така е — потвърди Аластър. — В този момент например знаем, че кариерата ни е точно на метър от пресечката между Мразени и Безработни. Защо тогава да не се повеселим още малко?

— С други думи… — започна съвсем обърканият Джей.

— С други думи — прекъсна го Крейг, — можем да го направим, ако президентът се нуждае от нас. Стига да не налетят някакви невиждани ветрове.

— Опитайте се да го уредите, момчета — каза Джей. — Ако не успея да го измъкна по друг начин, ще се наложи да търся помощ от вас.

Хотел „Грейт Съдърн“, летище Дъблин, Ирландия