Джон Нанс - Насрещен вятър

Патрик Нолан, неговият партньор в Дъблин, кимна.

— Когато ни нареди да бъдем в готовност, Стюарт, не очаквах историята да стигне дотук.

— Аз също — отвърна Стюарт. — Смятах, че е възможно Харис да се изплъзне в Атина, но не очаквах да избяга и от Италия.

— Нали се канеше да го отмъкнеш от Рим? — попита Нолан.

— Имаш предвид, че съм смятал да го кача в онзи самолет, който наехме от Лисабон?

Нолан кимна и видя как старшият му партньор с усмивка поклати глава.

— Изобщо не съм разглеждал сериозно такъв вариант. Самолетът беше нает само за да замажа очите на президента Мирафлорес. Италианците нямаше да ми позволят подобно нещо, а и аз нямаше да го сторя. Би засегнало твърде болезнено добрите ми отношения с италианските власти. Но после се появи неочаквана възможност да прогоним Харис към Лондон и аз наистина съм изненадан, че планът не проработи.

— Защо? — попита Нолан.

— Защото Джон Харис е много умен, Пади. Има таланта да събира около себе си верни хора. — Камбъл се разсмя и поклати глава. — Включително и цял самолет престарели американски ветерани, които се готвеха при необходимост да ме нападнат с голи ръце. Верността им към Харис беше наистина впечатляваща.

Околните го изгледаха озадачено и Стюарт махна с ръка.

— Когато работата приключи и всички се съберем да празнуваме в някоя местна кръчма, ще ви разкажа историята. — Той се приведе напред и опря едрите си длани върху масата. — Добре. Да се захващаме с работа. Ще ми трябва здравият разум на всеки от вас. В тази стая всички сме равни, разбрахме ли се? Работим в екип и трябва да мислим като екип, защото Джон Харис ще кацне всеки момент, а времето не чака. Можете да ми кажете каквото и да било, без страх, че ще нарушите протокола. — Той помълча и се усмихна, за да подчертае думите си. — Е, почти каквото и да било!

Всички се разсмяха и Стюарт забеляза, че започват да се отпускат.

— И тъй, Харис без съмнение би желал да презареди в Дъблин и отново да излети, но боингът не може да стигне до Щатите без междинно кацане. Това означава, че ако се опита да излети, той ще трябва да спре за презареждане в Исландия или Канада, а и на двете места имаме хора, готови за действие. Разбира се, бих предпочел да не подлагам канадците на изпитание, като се има предвид, че грамадната горила ги дебне от юг, а тя иска Джон Харис да се прибере у дома без произшествия.

— Сър Уилям — обади се една от жените.

— Стюарт — поправи я той.

— Да, сър… Стюарт. Исках да кажа, че ако само заредят с гориво и излетят веднага, няма начин да осигурим навреме заповед за арест.

— Разбирам, Орла. Но пилотите са уморени и едва ли биха пожелали да излетят, преди да си починат. А мистър Райнхарт сигурно е наел местен адвокат, който ще му каже същото, което казвате и вие — че няма начин спешно да намерим съдия. Харис ще пресметне съвсем правилно, че не можем да му щракнем белезниците по-рано от утре следобед, тъй че има няколко часа отсрочка. И тъй, ето го предизвикателството: по колко начина може да напусне Ирландия, без да броим наетия боинг, и как да му попречим, без да прекрачим закона?

Патрик Нолан огледа останалите, прелисти записките в бележника си и се обърна към Стюарт.

— Е, поне в едно съм сигурен: че не може да избяга с влак.

Сред дружния смях на останалите Патрик продължи:

— Знаем, че са резервирали стаи в хотел, което означава, че имаш право, Стюарт. Искат да си починат. Но най-голямата ни тревога са пътническите авиокомпании.

Стюарт кимна одобрително.

— И аз помислих за това. Той може просто да си купи билет от „Аер Лингус“ и да отлети директно за Ню Йорк.

— Още в седем сутринта — потвърди един от мъжете. — Но допреди два часа нямаше резервация на негово име в нито една от компаниите с преки полети до Щатите. Това обаче не означава, че няма да се опитат.

— Познавам лично директора на „Аер Лингус“ — каза Стюарт. — Може би си струва да му позвъня и да обясня каква правна и политическа отговорност поемат, ако осигурят пътуването на Харис. Но трябва спешно да откриете телефона му.

Сътрудниците надраскаха поръчката в бележниците си. След малко Нолан вдигна пръст.

— Има още една линия с преки полети до Щатите, Стюарт.

— За „Делта“ ли говориш?

Патрик кимна.

— Директорът им е ирландец, нали?

Всички около масата се спогледаха, после Патрик пак се обърна към Камбъл.

— Да… така ми се струва.

— И те се нуждаят от разрешение на правителството, за да летят до Ирландия. Лицензи и сертификати. Предполагам, че ако много ядосат правителството, никак няма да им е леко.