Джон Нанс - Насрещен вятър

Първият от двамата беше нисичък и закръглен, с широка усмивка и буйна бяла коса; вторият имаше атлетична фигура и ръст малко под метър и осемдесет, гъста черна коса и изразително лице с големи черни очи.

Шери усети лека тръпка на облекчение, когато вторият пристъпи напред с протегната ръка.

— Мис Линкълн, предполагам.

— Мистър Райнхарт?

— Или може би трябваше да кажа „мисис Линкълн“?

Тя се усмихна.

— Не, бяхте прав от първия път. А най-добре ми казвайте просто Шери.

— Чудесно е да ви срещна най-сетне, и то в безопасност — каза Джей и леко стисна ръката й, после погледна зад нея, където Джон Харис бе слязъл от стълбата и се приближаваше с бърза крачка.

— Джей!

Джей се усмихна, стисна още веднъж ръката на Шери и я пусна, за да се здрависа с Харис.

— Толкова неприятности не съм виждал от вас дори когато ми бяхте шеф, господин президент.

— В Белия дом ни учат как да тормозим всички едновременно — каза президентът, после се обърна, за да го запознае с Крейг Дейтън и Аластър Чадуик.

Джей на свой ред представи Майкъл Гарити, после кимна към двамата мъже, които стояха настрани.

— Господата са от ирландските емиграционни служби.

Единият служител се усмихна и посочи групата.

— Е, добри хора, кой от вас е бил президент на Съединените щати?

Когато приключиха с формалностите и документите, Джон Харис кимна на Джей и посочи друг самолет, спрял наблизо.

— Виждам, че Камбъл е тук.

— Нима… познавате самолета? — изненада се Джей.

Харис се навъси и кимна.

— Да, от „Сигонела“. Беше паркиран доста далеч, но цветовете на емблемата са характерни.

— Пристигна почти преди час — каза Джей. — Недоумявам как е разбрал, че сте още във въздуха и летите точно към Дъблин.

Президентът поведе групата към терминала.

— Никога не подценявай Стюарт Камбъл, Джей. Звучи банално, но едва ли бих могъл да ти дам по-ценен съвет.

— Напълно вярвам — отговори Джей. — И предполагам, че сега е вдигнал на крак всичките си сътрудници да търсят съдия. По пътя към хотела Майкъл ще те запознае с подробностите, но смятам, че до утре сутрин сме в безопасност. Нещо повече, едва ли ще успеят да предявят заповедта преди четвъртък сутринта, защото утре е Денят на свети Патрик. Но, Джон, ако има възможност утре сутрин да те измъкнем оттук с редовен полет, трябва да го направим. Непременно.

— Възможно ли е? — попита президентът, докато Джей отваряше вратата на терминала пред него и Шери.

— Нямах време да проверя — каза Джей, когато го догони, след като бе оставил Гарити да държи вратата за останалите. — А и, честно казано, не ми се искаше да правя резервация на твое име. Боях се, че хората на Камбъл ще забележат.

— Но имаш списък на полетите, нали? — попита Шери.

Джей кимна.

— Да. Преките полети са на „Аер Лингус“ и „Делта“, макар че „Делта“ има междинно кацане в Шанън. Мислех си, че можеш да използваш моя паспорт, Джон…

Президентът спря, поклати глава и се озърна към Шери.

— Няма да постъпя така, Джей. Човек все някъде трябва да тегли чертата. Освен това използването на чужд паспорт е престъпление в почти всяка държава. Знаеш го.

— Аз… да, знам, но просто искам да се прибереш у дома.

— Е, и аз искам да се прибера у дома, но не с помощта на евтини хитрости.

Той видя как Джей болезнено присви очи и бързо го хвана за ръката.

— Не те подигравам, Джей. Ти вършиш точно това, което бих искал — проучваш всеки възможен вариант, но аз трябва да сложа юзда на собствените си страхове.

Джей кимна.

— Разбирам.

— Много съм разтревожен — продължи Харис, като кимна към Крейг Дейтън и Аластър Чадуик, които чакаха на почтително разстояние, — че позволих на тези двама чудесни пилоти да застрашат професионалното си бъдеще заради мен. Ако останат без работа, ще трябва да им помогна.

— Налагаше се да те измъкнем от Италия, Джон.

— Знам. Но с всеки изминал час ставам все по-нервен, защото най-сетне започвам да осъзнавам каква колосална мрежа е заложил за мен Мирафлорес по целия свят. Сигурен съм, че Стюарт разполага с неограничени финансови средства и неограничен брой помощници.

Нов пристъп на съмнение разтърси Джей. Пред чудовищната правна машина, водена от Стюарт Камбъл, екипът на Джон Харис се състоеше от един ирландски адвокат с неизвестни способности, един местен юрист, с когото тепърва трябваше да се срещне, и един злополучен тексаски съдия, опитващ се да си възвърне отдавна загубеното място в международното право. Съотношението на силите бе убийствено и сега трябваше да използва всяка минута, за да се подготви за схватката в ирландския съд.