Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Ръката му трепна неволно, сетне той пое дълбоко дъх.

— Не знаех, че майката на Джони е убита. След пожара той се промени. Всичко беше различно. Затова престанахме да работим заедно. Вероятно при всички случаи щеше да стане така, защото той се прослави и получи награди. Но независимо от всичко Джони беше различен… Огорчен и сърдит. Аз се радвах, че лудориите му са приключили. Сетне, преди около шест месеца, Независимата комисия за борба с корупцията започна да го разследва. Въпросът беше деликатен, защото той беше герой и щеше да се вдигне голям шум, ако се разчуеше. Но всички знаеха, че Джони е в кюпа.

— За какво го разследваха? — попита Уилър.

— Мислеха, че след пожара е започнал да работи за триадите.

— Чакай да изясним нещо — смаяна рече Таниша. — Искаш да кажеш, че Уили Уо Лап е запалил дома на Джони Куонг и сетне Джони е отишъл да работи за него? Как става така?

— Трябва да разберете как стоят нещата тук. Джони беше уважавано ченге, недосегаем… Член на елитна група, която разследваше полицаи, присъединили се към триадите. Той беше по дирите на върховния Шан Чу. После някой предизвика пожар в апартамента му. Огънят го обезобрази, а проклетата Кралска хонконгска полиция не му даде дори пенсия по инвалидност, нито отпусна пари да му присадят кожа. Дори не го потърсиха сред руините, макар да знаеха, че Джони е там. Причината за това беше, че той се бе превърнал в проблем и за двете страни. Оставиха го да гасне в болницата като човек с неустановена самоличност. След всичко, което бе направил за Кралската полиция, той имаше чувството, че са го отстранили от работата. Това го огорчи. Някои мислят, че е започнал да работи за триадите и че ни направи за смях, като сключи тази сделка.

— А ти вярваш ли в това? — попита Уилър.

— Джони беше герой. Щеше да ни помогне, ако можеше. Винаги съм смятал, че корумпираните ченгета се опитват да му попречат да ги спипа, но кой знае, може да е истина.

— И какво стана с разследването? — попита Таниша.

— Ами нали знаете, че от юли 1997 година вече не сме британска колония. Можете да си представите останалото.

— И защо каза за нас на Джони?

— Не можех да не го направя. Преди два дни той дойде при мен. Чул, че двама американци разпитват за Уили Уо Лап. Знаел повече за Уили от всеки друг и щял да ви помогне, ако се срещнете. Съгласих се. Той беше единственият тук, който би могъл да предприеме нещо срещу Уили. Може и да е работил за Уили и да е сключвал по някоя сделка, но аз още му вярвах. В този град непрекъснато се плетат интриги. Понякога се налага да си от двете страни на масата. Но щом са убили майка му, можете да се обзаложите, че Джони сигурно се е изправил срещу Уили.

Уилър слушаше всичко това и го обземаше безпокойство.

— Мъртъв ли е Джони? — попита.

— Не знам. Той не би изчезнал просто така. Нямаше да претърсят апартамента му, ако не се е случило нещо.

— Защо биха го убили? — попита Уилър.

— Китайците имат поговорка: „Водата може да крепи, но и да потопи кораба“. Кой знае какво се е случило. Нещата се променят.

— Ако Уили е решил да се кандидатира за губернатор, може би затваря устата на хората в Хонконг, на които не се доверява напълно — рече Уилър. — Може би се страхува, че принадлежността му към „Чин Ло“ ще стане публично достояние и всичко ще се провали. ФБР са разпитвали Прескот и Анджи за финансирането на политическите кампании. Вероятно затова ги е премахнала триадата.

— Тук нещо не е наред — обади се Таниша. — Защо ще оставят снимката на Джони върху трупа на майка му като предупреждение? Сигурно са знаели, че това няма да го уплаши, а ще го вбеси.

Джулиан мълчеше. Най-сетне ги погледна.

— Не е задължително. Той би трябвало да е разбрал, че с него е свършено, когато са убили майка му… Сигурно е искал да отмъсти, но Джони знаеше как да оцелява. Той би избрал подходящия момент. Джони беше китаец — умееше да чака. Може да е предложил на Уили нещо ценно в замяна срещу живота си… Размяна, с която да спечели време.

— Какво би изтъргувал? — попита Таниша.

— Нас. Джони казва на Уили, че смятаме да нахлуем в храма с цял взвод ченгета. Но Уили не спазва споразумението и го убива. Уо Лап Лин не е човек, на когото можеш да се довериш, ако интересите му са изложени на риск.

— Ако е така, тогава сме направили ужасна грешка с Джони — рече Таниша.

— Каква? — попита англичанинът.

— Не трябваше да му казваме за Чонси.

Те слязоха от мерцедеса и се качиха във форда на Джулиан, защото имаше полицейска лампа и сирена. Прекосиха деловия район на остров Хонконг, завиха по Глостър Роуд и потеглиха през тунела под пристанището, отправяйки се към Цзюлун. Озоваха се в уличното задръстване в осем и трийсет сутринта. Пълзяха сред противните изпарения под пристанище „Виктория“. Зелените светлини по стените на тунела преминаваха покрай тях изнервящо бавно. Най-сетне излязоха горе и поеха по Хонконг Роуд към Новите територии.