Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Сетне той отвори една врата и въведе Фу Хай във великолепната Пагода на червеното цвете.

В огромната зала имаше стотина човека. Всички бяха облечени в еднакви червени мантии. Изключение правеха Фу Хай и четирима други кандидати за посвещаване, които стояха на прага на първата порта в дъното на Пагодата. Поведоха ги през втория праг. Петимата послушници минаха покрай стените на залата, заобикаляйки други две символични порти. Казаха им, че още не са заслужили правото да минат под тях. Господаря на тамяна ги заведе на място, откъдето виждаха великолепния олтар, който се намираше в предната част на помещението.

Сетне Господаря на тамяна тихо заговори на новопосветените, описвайки важните символи в Града на върбите.

— До олтара е кръгът на небето и земята. Той съчетава тленната същност на смъртните и духа на нашите велики прадеди. Зад него е огнената пътека, която скоро ще прекосите. Тя символизира вашето безстрашие и търпимост към болката. После, близо до олтара, вие виждате големите каменни стъпала, символизиращи правилния път на Братството „Чин Ло“ и накрая, моста от две дъски, водещ към олтара. Само най-смелият пътник може да мине по моста, за да усети истинската сила на живота. Вие несъмнено ще се учудите на изпитанията, които ви предстоят. Може дори да се усъмните в необходимостта им, но както един ден мътната река се избистря, така ще стане и със смисъла на тези изпитания. Добродетел е да проявите постоянство в това начинание.

Фу Хай не можеше да повярва на разкоша, който виждаше. На красиво извезаните знамена бяха изписани велики мъдрости. Но по-важен беше начинът, по който им говореше Господаря на тамяна. Сякаш послушниците бяха уважавани гости, ценни придобивки за това място. Дотогава никой властен човек не се беше обръщал така към Фу Хай.

Господаря на тамяна посочваше ту една, ту друга вещ и накратко обясняваше какво е предназначението й. Показа им и гравираните дъсчици на стените, надписани в чест на другите клонове на триадата.

Сетне им разясни всеки символичен детайл на огромния украсен олтар. Тау , голямото ведро, пълно с ориз. Всяко зрънце представляваше член на Братството и всички бяха еднакви по големина, форма и значение. Господаря на тамяна посочи знамената на великите прадеди, сред които бяха Петте генерали тигри и Четиримата велики предани мъже. Знамето на настоящия Шан Чу също беше там — красивия златист флаг на най-височайшия и свят водач. Пред олтара имаше страшна червена тояга — символ на наказанията, налагани от триадата. Мечът на лоялността и справедливостта на Куан Кунг, бога на войната, също украсяваше олтара. Оръжието се използваше само за посвещаване на достойните и за екзекуция на предателите на триадата. Господаря на тамяна им показа всичко — жълтия чадър, символизиращ династията Мин, през чието управление през XVI век триадата бе процъфтяла; голямо бяло хартиено ветрило с тринайсет бамбукови ребра, представляващи административните области в Китай при династията Мин, абака, който някога е отброявал греховете и дълговете на китайския народ, а сега символизираше икономическата мощ на триадата, и красивите, богато украсени везни на правосъдието, измерващи и гарантиращи равенството на всички членове на триадата. Знамената, които висяха над олтара, учеха на велики мъдрости, избродирани със златисти китайски йероглифи. Фу Хай прочете всичко, което видя.

ПРЕДАНИТЕ МОГАТ ДА СТАНАТ ЧЛЕНОВЕ НА БРАТСТВОТО

ИЗМЕННИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕНЕСАТ В ЖЕРТВА ТАМЯН ТУК

ГЕРОИТЕ СА СЪВЪРШЕНИ

ХРАБРИТЕ НЯМАТ РАВНИ НА СЕБЕ СИ

После вратите на северната порта се разтвориха и в залата бе въведен мъж с качулка на главата. Той вървеше бавно и явно изпитваше силна болка. Водеше го слаб и грозен човек, който куцаше. Сакатият беше облечен във великолепна бяла мантия, украсена с красиви златни бродерии. Господаря на тамяна прошепна, че мъжът с качулката е предател на триадата, а мършавият човек с красиво избродираната мантия е най-могъщият Шан Чу, президент и върховен водач на „Чин Ло“. Сетне посочи друг мъж, който стоеше на платформата на старейшините, и добави, че той е вицепрезидент на Братството, най-могъщият Бяло ветрило.

Шан Чу поведе мъжа към олтара и го блъсна да коленичи пред него, сетне протегна ръка и махна качулката от главата му. Коленичилият беше бит жестоко. Лицето му бе окървавено, а в устата бяха останали само няколко зъба. Още по-странен беше фактът, че тялото му бе покрито с белези. Личеше, че е бил ужасно обгорен. Лицето и плешивата глава бяха причудливо и ужасно променени от пламъците. Няколко от пръстите липсваха. Жълтите му устни бяха изтънели от болка и примирение.