Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Не искай услуги. Опитът да се пазариш само ще ти донесе срам и позор. Човек трябва да служи на властните, за да заслужи съдбата си.

Високият мъж се отдалечи и Фу Хай си спомни една от мъдростите на Конфуций, която бе учил в училище. „Да служиш на властните е все едно да спиш с тигър“ — бе предупредил Учителя.

След малко вратата се отвори и вътре влязоха четирима мъже, облечени в широки червени мантии. Всички бяха внушителни. Имаха сиви коси и очи, отразяващи вечното познание. Фу Хай се уплаши и същевременно бе привлечен от тях. После най-внушителният се приближи до него.

— Аз съм Ян Ху — каза той.

На китайски това означаваше „реките и езерата“ и името се отнасяше за всеки човек, който водеше скитнически живот и се чувстваше независим от обществото. С други думи, старецът казваше на Фу Хай, че е гангстер.

— Ти имаш привилегията да бъдеш доведен в това свещено място — продължи възрастният мъж. — Този храм се нарича Града на върбите. Ти току-що мина през източната врата, която, ако решиш, ще бъде началото на твоето пътуване. Малцина стигат толкова далеч, но след като приеме този път, никой не може да се отклони от него. Тук стават много неща… Това е разцъфтяващ цвят, място на пълно събуждане. Първата стъпка по пътя към нов живот и спирка, където всички бъдещи членове трябва да се отбият. Разбираш ли?

Фу Хай кимна.

— От тук насетне няма връщане назад. Тръгнеш ли напред, очаква те или успех, или провал, живот или смърт. Няма друга възможност. Искаш ли да продължиш пътуването?

Младият мъж искаше да отиде в Америка. Искаше да спаси красивата си сестра, която бе погрозняла от живота, който водеше. Той не знаеше друг начин, освен пътя, по който вече беше поел. Кимна, за да покаже, че е наясно какви ще бъдат последиците.

— Добре — каза възрастният мъж. — Аз съм Господаря на тамяна на това велико тайно Братство. За да влезеш в него, трябва да правиш каквото ти кажа. Такова ли е желанието ти?

Фу Хай отново кимна.

— Онази врата води към живот на власт.

Господаря на тамяна посочи врата с надпис „Не отивай по-нататък, ако не си лоялен“. Мъжът с червената мантия записа името на Фу Хай в книгата с кандидат-членовете и отвори вратата. Фу Хай влезе в малка вътрешна стая с друга врата и прозорец. Господаря на тамяна и останалите трима го заобиколиха.

— Града на върбите има четири входа — каза Господаря на тамяна. — Отворен е за всички, които се окажат достойни да бъдат наши братя. Пагодата на червеното цвете зад тази врата приема всеки, независимо от класата и ранга. Селякът от Западните провинции е толкова ценен за нас, колкото и влиятелният бизнесмен от Пекин или полицаят от Хонконг. Ако спазваш нашите закони, няма да се страхуваш от другите хора, но първо трябва да научиш много неща. За да станеш член на нашето тайно Братство, трябва да прекараш три дни на духовна преоценка и учение. През това време трябва да докажеш, че си готов да се жертваш за Братството. Но влезе ли в Града на върбите, новият член се характеризира само от принадлежността си тук. Той вече не е врабче, прелитащо от дърво на дърво и търсещо мъх, за да свие гнездо, а се превръща в орел, който се спуска от високо и убива, сграбчвайки живото същество с ноктите си, но винаги се подчинява на три велики правила: на обществото, на природата и на Буда.

Фу Хай не можеше да повярва на ушите си. Наистина ли след три дни щеше да бъде посветен и да придобие такава власт? И да стане равен на богатите?

— Това ли е желанието ти? — попита Господаря на тамяна.

— Да — отговори той и се поклони, за да покаже уважението си.

— Но в нашето Братство има строги закони. Има и големи награди, и страшни наказания. Изменникът на Братството трябва да умре от Живата смърт. Важно е да разбереш това. Достатъчно ли си силен, за да приемеш както наградите, така и наказанията?

— Да — потвърди отново.

— Тогава чакай тук. Няма да се бавим. Ти си гъсеница, която е поискала да стане пеперуда. Приготви се да се промениш завинаги.

Те го оставиха в малката стая до източния вход на храма, който Господаря на тамяна бе нарекъл Града на върбите. Фу Хай седна на твърдата пейка, вдъхна уханието на цветя и се опита да си представи какво би било да не се страхува от никого. Не можеше да изпита такова чувство.

Мина час, а може би и повече, после те се върнаха и го изведоха от стаята. Облякоха го в обикновена бяла дреха на послушник.

— Тук си в безопасност. Важно е да знаеш това — рече Господаря на тамяна. — Четирите порти на Града на върбите се охраняват от четирите велики и предани старейшини. Духът на Ли Чунг Куок пази северната порта, Хон Фук — западната, Чан Тин — южната и Хон Пън — източната. Никой враг на триадата, смъртен или безтелесен, не може да те безпокои тук.