Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Таниша Уилямс, известна на приятелите си като Тиша, беше отрова за отдел „Азиатска престъпност“. Бяха я преместили там от отдел „Наркотици“ в полицията на Лос Анджелис и всички знаеха, че една чернокожа жена няма шанс да извърши успешно разследване, свързано с азиатци. Азиатците нямаха доверие на другите раси, особено на чернокожите. Фактът, че Таниша беше жена, само влошаваше нещата, независимо колко стройно беше тялото й и колко красиво лицето й с цвят на какао. Въпреки това Рей я уважаваше, защото веднага щом я назначиха, тя се залови за работа. Първия ден взе от библиотеката купчина книги за азиатските култури и непрекъснато чете, дори по време на обяда. Таниша сякаш не съзнаваше, че трябва да е нащрек, докато детективите от Отдела за вътрешно разследване ровеха в миналото й и търсеха уязвими места. Проучваха я, защото като момиче, преди да стане ченге, бе имала връзка с кварталната банда „Льохманите“. И сега изпитваха съмнения дали не предава информация от разследванията на едновремешните си приятели. Отдел „Наркотици“ се занимаваше с чернокожите гангстери в Южния централен район, а тя бе израснала в този квартал. Баба й, племенниците й още живееха там и Таниша им ходеше на гости през почивните дни.

Тя затвори и учудено вдигна вежди, като видя зеленото картонче.

— В Торанс. Убита е азиатка. Съдебномедицинските експерти вече са тръгнали. Случаят е твой — каза Рей и се върна на бюрото си.

Адресът беше Кларксън стрийт 2467.

Таниша грабна пуловера и чантата си и тръгна, преди колегите й да променят решението си.

Качи се в колата си, която използваше и за служебни цели. Беше паркирала на отсрещната страна на улицата пред сградата на Хил стрийт, в центъра на Лос Анджелис, където бяха кабинетите на силите за борба с азиатската престъпност, на няколко километра от главеното управление на полицията в Паркър Сентър. Отделът се обособи от самото си създаване. Беше сформиран в средата на шейсетте от шефа Редън като поделение за противодействие срещу нарастващата престъпност в Лос Анджелис. Тогава криминалните разследвания се извършваха от редови детективи от Паркър Сентър. Постепенно периметърът им се разшири и сега се занимаваха с всички престъпления, извършени от азиатци, които включваха широк спектър от зверства — изнасилвания, кражби, побой, малтретиране на деца и убийства.

Таниша побърза да излезе, защото за шестте седмици, откакто работеше в силите за борба с азиатската престъпност, това беше първото разследване, което й възлагаха. Знаеше, че й е провървяло, защото Рей, Ал и другите ченгета азиатци искаха да се измъкнат рано, за да празнуват китайската Нова година, а разследването на убийството в Торанс вероятно щеше да отнеме цялата нощ. Таниша потегли с ръждясалата си жълта мазда по Шеста улица на път към Харбър Фрийуей. Когато беше студено, малката японска кола се давеше и кашляше като котка, която плюе кълбо от косми.

Харбър Фрийуей я поведе из стария й квартал в Южния централен район, където навремето учеше в гимназия „Мартин Лутър Кинг“. Знаеше, че детективите от Отдела за вътрешно разследване са там, ровят се в миналото й и разговарят с хората, с които бе израснала.

Приятели от квартала й казаха, че ченгетата от Отдела за вътрешно разследване са се добрали дори до Злия. Той беше последният й любим отпреди петнайсетина години и гангстер от махалата. Стана главатар на бандата, когато пъхнаха Чудовището зад решетките. Чудовището, друг едновремешен приятел, се върна в затвора в Ломпок, където излежаваше дълга присъда.

Кенета бе умряла в ръцете на Злия, на две пресечки от шосето, по което сега Таниша шофираше.

Тя се замисли за сестричката си. За кръвта, която шуртеше от огромната дупка от деветмилиметров куршум в петгодишната й гръд. Тогава Таниша беше на шестнайсет. Стоеше над Кенета и пищеше истерично, без да може да проумее онова, което вижда, или да направи нещо, докато сестра й умираше в ръцете на приятеля й. Последваха три отмъщения. Заради Кенета загинаха шест човека — трима от кварталната банда „Льохманите“, и двама от „Шеметните шейсет години“, които нейните приятели мислеха (но не бяха сигурни), че са стреляли по Злия и по погрешка са убили Кенета. Последната жертва на това безсмислено насилие беше друг невинен минувач, шейсетгодишна жена, която случайно застана на пътя на куршума и спаси живота на бандита Ръсел Хейс от „Шеметните шейсет години“.

Таниша не стана член на банда, защото майка й Лили я накара да обещае, че никога няма да го направи. Мечтата на майка й беше тя да стане фризьорка и да има собствен салон. Таниша прегърна тази мечта и въпреки бедността им израсна с ценностите на средната класа, вярвайки наивно, че в Америка всеки може да успее. Това я отчужди от съучениците й, които не хранеха илюзии за бъдещето. Така Таниша се превърна в социален изгнаник. Като се замислеше напоследък за тези неща, осъзнаваше, че вероятно това беше причината да започне да се среща със Злия, който беше бандит и звезда в гетото… Връзката им я направи известна в квартала, но свърши по време на улична престрелка. Куршум, предназначен за Злия, отне живота на Кенета. Вината, която Таниша изпитваше, все още оказваше влияние върху живота й.