Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Тя го огледа по-внимателно. Стори й се, че го е виждала някъде, където я бе ядосал, но не можа да си спомни нищо повече. Мъжът беше изключително привлекателен. Може би обаче заради вида на обезобразената жена Таниша не го хареса. Тя се обърна към него с ледена професионална учтивост:

— Бихте ли се отдалечили? Това е място на престъпление. Ей там — заповяда тя и посочи алеята за коли, после тръгна след него и извади бележник и писалка. — Аз съм детектив Уилямс от отдел „Азиатска престъпност“ на полицията в Лос Анджелис. Вие сте намерили трупа, така ли?

Той кимна.

— Как се казвате?

— Уилър Касиди.

— Уилър? Това прякор ли е? 1 1 Wheeler (англ.) — колар. — Б.пр.

— Не. Фамилно име. Прадядо ми по майчина линия се е казвал Джеферсън Прескот Уилър. Бил е генерал от Конфедерацията от Двайсет и седми Ричмъндски полк по време на Гражданската война.

— Ако обичате, напишете адреса и телефонния номер, на които мога да ви намеря — каза тя и му подаде бележника и писалката.

Той написа адреса и телефона в Бел Еър.

— Защо дойдохте тук, господин Касиди?

— Госпожица Уонг беше секретарка на брат ми. Сутринта не отишла на работа и от кантората ме помолиха да проверя какво става с нея. Брат ми беше адвокат в Сенчъри Сити.

— Беше?

— Почина снощи. И госпожица Уонг не дойде на работа сутринта. Хората от кантората на Прескот се разтревожиха.

— Прескот… Това ли е името на брат ви?

Уилър кимна.

— Как почина той?

— Мисля, че смъртта му няма нищо общо с това.

— Позволете ми аз да разсъждавам за случилото се, господин Касиди. Кажете ми как е умрял.

— Сърдечен удар. Поне така казаха ченгетата.

— Прескот Касиди ли беше цялото му име?

— Ами не. Прескот Уестлейк Шеридан Касиди. Такива са южняшките имена — добави той, като видя озадаченото й изражение. — Измислени са, за да объркват хората.

Таниша записа името. Сетне погледна надолу и видя кутия зад кофата за боклук. Дървена кутия. Капакът й лежеше до нея. Тя се приближи и я огледа. Вътре имаше хартиена кукла с дължина двайсетина сантиметра.

— Ето я — каза.

Уилър я бе последвал въпреки предупреждението да стои настрана. Протегна ръка да вземе куклата, но тя го спря.

— Не я докосвайте. Хората от лабораторията ще обезумеят, ако го сторите.

— Какво е това?

— Кукла на смъртта. Вероятно е оставена преди ден-два. Търсех точно такова нещо. Куклата потвърждава, че това е убийство, извършено от китайска банда. Получиш ли такава кукла, непременно ще умреш. Обикновено по ужасно жесток начин. След като я получат, някои китайци предпочитат да се самоубият, отколкото да чакат неизбежното.

— След като видях какво са направили с Анджи Уонг, не ги обвинявам.

— Това е ритуално убийство, наречено „Смърт от хиляда рани“ или „Смърт от безброй мечове“. Характерно е за триадата. — Таниша се запита защо си прави труда да му обяснява. — Държат жертвата жива, докато прережат всичките й мускули и сухожилия.

— Господи! — възкликна Уилър.

— Познавахте ли жертвата? — попита Таниша. Той кимна. — Можете ли да я идентифицирате? Тялото е жестоко обезобразено.

— На ръст е колкото нея… Предполагам…

— От колко дни не е ходила на работа?

— Не, знам. Не работя там. Мисля, че само от един ден.

— Къде работите?

— Къде работя ли?

— Да.

Уилър се усмихна по момчешки.

— Не работя. Пенсионирах се.

— Пенсионер? На колко години сте? На трийсет и пет?

— Трийсет и седем.

— И какво работехте, преди да се пенсионирате?

— Бях Шегаджия — отговори той и усмивката му изчезна. — Шегувах се с приятелите си. След като се пенсионирах, усъвършенствам предимно удара си на голф. Много изтощително занимание. Съсипвам се от работа.

В думите му имаше огорчение и самопрезрение.

— Разбирам — каза Таниша и затвори бележника си.

Уилър не каза нищо повече. Лицето му беше като изваяно от камък.

— Ами това е всичко засега — рече тя, — освен ако не ми кажете нещо друго за госпожица Уонг, което би трябвало да знам, като например чия е снимката, оставена на корема й?

Той поклати глава.

— Можете да си тръгвате. Ще ви се обадя. Вероятно утре. Ето визитната ми картичка — добави Таниша.

В същия миг Синди подаде глава от задната врата и я извика:

— Детектив Уилямс, съдебният лекар ни вика.

— Какво има? Обикновено съобщават резултатите от аутопсията след два дни.

— Мисля, че в трупа има нещо живо.