Стивън Канел - Да яхнеш Змията

Но се безпокоеше за отговорността към себе си като чернокожа жена. Смъртта на Кенета й бе дала цел в живота. За да прави добро за хората, тя се нуждаеше от тяхното уважение. Танцьорките във фризьорския салон на Задел биха я отписали. Щяха да кажат: „Мечтата й беше да се меша с белите“.

Но Таниша беше сигурна, че е влюбена в Уилър. Не знаеше дали тази любов ще е трайна, но поне засега беше важна за нея. Тя искаше да го усеща и докосва, да чувства нежността му до себе си и твърдостта му вътре в нея. Таниша беше безсрамно готова за него. Уилър само трябваше да направи първата крачка и тя предчувстваше, че това скоро ще стане.

Половин час по-късно двамата седяха в хола на безлюдната къща на Бронсън стрийт. Надин не беше горе. Неизвестно защо бе отишла някъде, което се стори странно на Таниша, защото баба й се придвижваше трудно. Явно някой й бе помогнал да слезе по стълбите. Брийзи също не беше тук и лампите в предната стая не бяха запалени. Навсякъде цареше тишина.

Уилър хвана ръката й и нежно допря устни до нейните. Целунаха се — отначало предпазливо, после с несдържана страст. Ръката му милваше лицето й.

— Аз… аз… не… — започна да заеква той.

— Ш-шт — прошепна тя, бавно разкопча блузата си и сложи ръката му на гърдите си.

Пръстите му докоснаха твърдите й зърна. Докато я галеше, той смъкна ципа на полата й. Таниша разкопча колана му. Двамата легнаха голи на дивана. Уилър плъзна ръка по изящните извивки на тялото й. Целуваха се бавно, стенеха от удоволствие и си шепнеха, притискайки се един до друг. Това имаше по-голямо значение за тях, отколкото сексуалният контакт. Уилър беше добър и опитен любовник, но за пръв път желанието му да притежава по емоционален начин беше равно на физическата потребност. Любиха се бавно и нежно. Накрая дойде мигът на върховната наслада. Беше хипнотизиращ и опияняващ и завърши с оргазъм, който ги разтърси. Изпитаха го, целувайки се страстно.

Уилър за пръв път чувстваше такова блаженство, защото никога дотогава не бе любил с такава всеотдайност.

Двамата лежаха неподвижни и се страхуваха да говорят, за да не развалят вълшебството на мига.

Лафранс стоеше пред къщата. Той посочи червения ягуар, който се подаваше от ъгъла на задния двор.

— Това е колата на бялото копеле — каза на четиримата гангстери от бандата „Льохманите“. — Те са вътре. Влезте и му го начукайте на онзи гадняр.

Четиримата бандити слязоха от колата и безшумно затвориха вратата. Оставиха Лафранс да седи зад волана и му казаха да бъде готов, да потегли, след като чуе изстрели. Двама от тях нарамиха руските автоматични пушки, които извадиха от багажника. Бяха ги купили преди няколко месеца от триадата. Другите двама грабнаха пушки с рязани цеви, известни като „улични метачи“.

Четиримата убийци тихо тръгнаха към тъмната къща на Надин.

Поредицата от случки, поради която Чарли Ирландеца се озова на борда на „Хорнблоуър“, беше сложна и заплетена. Цялата история започна преди два дни, когато кльощав млад китаец на име Ло Син, който едва говореше английски, резервира кораба за петък вечерта. Китаецът искаше да наеме двайсетметровия увеселителен кораб с три палуби. Остави деветстотин долара в брой като гаранция и каза на ужасно развален английски, че желае гориво най-малко за петдесет километра. Служителят на компанията се усъмни и се обади на полицията в Лос Анджелис. Обаждането беше препратено в отдел „Азиатска престъпност“ и стигна до бюрото на Ал Катсукура. Ал се свърза с Паркър Сентър, за да получи помощ при следенето, и така ирландецът Чарли Макгуайър, детективът от отдел „Тежки престъпления“ с най-богати познания по мореплаване, бе изпратен под прикритие да изиграе ролята на капитан на „Хорнблоуър“. В единайсет и няколко минути в четвъртък през нощта същият мършав китайски задник се появи отново. Този път носеше бележка, написана на ръка, с която настояваше часът на тръгването да бъде променен. Искаше да вземе кораба двайсет и четири часа по-рано, точно преди полунощ. Чарли беше вкъщи и спеше дълбоко, когато от компанията му се обадиха и казаха, че „Хорнблоуър“ е в залива, натоварен със застрахователи от Ориндж Каунти, които празнуват годишните си премии.

— Ами върнете шибания кораб на кея. Изобщо не ми пука за застрахователите — заяви той.

Последва стандартната полицейска процедура по приготовления в последната минута. Чарли Макгуайър се обади на трите други ченгета под прикритие. Събуди ги, изслуша ругатните им, после им каза да млъкнат и да си размърдат задниците. Бръкна в джоба си да потърси телефонния номер на японеца с бухалските очи, който го бе набутал в тази история.