Стивън Канел - Да яхнеш Змията

— Тръгва сега.

— Можеш ли да кажеш: „Лапни ми кура“? — отговори му Ирландеца.

— Тръгва сега — повтори кльощавият младеж и посочи „Хорнблоуър“.

Чарли кимна. Започнаха да прехвърлят на борда нелегалните имигранти. Те се хилеха и сочеха чистите тоалетни. Коленичеха и докосваха лъскавия чист линолеум на палубата. Ламперията на „Хорнблоуър“ беше от шперплат и според Чарли главната каюта приличаше на кабинет на данъчен инспектор, но за китайските имигранти това беше истински лукс. Те седнаха на пейките и прибраха колене като послушни деца, чакащи училищния автобус. Корабът се люлееше силно.

Най-сетне всички имигранти се качиха на борда и двамата детективи под прикритие развързаха въжетата. Чарли отиде при тях.

Сухоземния дракон кимна на Дългата змия и Бойния петел. Тримата бързо извадиха от раниците си деветмилиметрови автоматични пистолети. Дългата змия и Бойния петел се приближиха до двамата детективи, които се бяха навели над перилата и прибираха въжетата, а Сухоземния дракон застана зад Чарли.

— Влезте вътре и седнете. Ние ще се оправим — изкрещя Ирландеца на мършавия младеж.

— Да ти го начукам, тъпако! — каза Сухоземния дракон, употребявайки един от малкото изрази на английски, които знаеше.

После изпразни пълнителя на пистолета си в Чарли Макгуайър, поваляйки го през перилата. Дългата змия и Бойния петел стреляха едновременно и убиха на място двамата нищо неподозиращи детективи. Имигрантите се развикаха. Трите ченгета от полицията в Лос Анджелис умряха за секунди и паднаха зад борда.

Бойният петел влезе в кабината. Обожаваше корабите. Този изглеждаше бавен, но лесно управляем. Той разгледа уредите и превъртя стартера. Моторът забръмча. „Хорнблоуър“ потегли, отдалечавайки се от ръждясалия траулер.

Фу Хай стоеше на задната палуба. В гърлото му бе заседнала горчилка. Той гледаше потресен как един от мъртвите полицаи се носеше по осветените от луната вълни. Моряшката му фланелка се бе издула от водата като корема на преяла риба.

Ал Катсукура се надяваше, че няма да повърне в морето. Патрулният катер на Марина дел Рей силно подскачаше по вълните, защото трябваше да се движи бавно, за да не го забележат от борда на бавно носещия се по водите „Хорнблоуър“. В един часа след полунощ стана студено. Топлият вятър „Санта Ана“ бе духал през целия ден и сега изведнъж бе спрял и над водата започна да се спуска гъста мъгла. След двайсет минути наоколо не се виждаше нищо.

— По дяволите — изруга Ал, гледайки стената от бяла мъгла.

— Спокойно. Имаме радар — каза капитанът на патрулния катер.

С помощта на радара те проследиха „Хорнблоуър“ до брега, който около залива Санта Моника беше неравен на изток и на запад. Неочаквано „Хорнблоуър“ подмина канал Марина дел Рей и продължи на югоизток.

— Какво прави Чарли, по дяволите? — учуди се японецът, без да подозира, че Ирландеца вече не може да направи нищо и потъва във водата на осем километра от тях.

После изведнъж „Хорнблоуър“ престана да се движи и застана в океана на около километър и половина от Дел Рей. Капитанът намали оборотите и патрулният катер отново се заклати в гъстата мъгла. Минаха петнайсет минути, но увеселителният кораб продължаваше да стои на едно място.

— Какво да правим? — попита капитанът от бреговата охрана.

Беше почти два и половина през нощта и Ал нямаше представа какво да предприеме. Поглъщаше жадно въздух, опитвайки се да не повърне вечерята си.

— Не знам — отговори той.

— Мога да остана тук и да гледаме какво ще стане, но ми се струва, че нещо не е наред. А можем да се приближим до тях, да попитаме дали всичко е наред и ако е така, да продължим да обикаляме наоколо.

— Добре — съгласи се Ал. — Да опитаме.

Капитанът увеличи оборотите и катерът потегли. Тежкият бензинов двигател вибрираше под краката на Ал, докато набираха скорост. Макар радарът да показваше, че са наблизо, в мъглата пред тях изведнъж застрашително се извиси кърмата на „Хорнблоуър“. Капитанът изключи мотора на патрулния катер. Намираха се на петдесет метра от увеселителния кораб, който се поклащаше на вълните. Светлините бяха угасени. Капитанът грабна микрофона.

— „Хорнблоуър“, всичко наред ли е? — попита той.

Никой не отговори.

Капитанът включи на скорост и бавно се приближи до щирборда. На кораба изглежда нямаше никого.

— Ще се кача на борда — каза Ал с разтуптяно от страх сърце.

Капитанът доближи катера до „Хорнблоуър“, а Катсукура се хвана за едно от въжетата и се изкатери горе.