Стивън Канел - Да яхнеш Змията

На първата палуба нямаше никого. Той огледа тоалетната. Изтича по стълбата на втората палуба, изваждайки револвера си. Там също беше пусто. Провери и тоалетните и отиде на горната палуба. На огромния кораб нямаше жива душа. Ал се върна долу и започна да се разхожда по палубите.

— Всичко наред ли е? — извика капитанът на катера.

Катсукура нямаше доверие на гласа си, за да му отговори. Стигна до бакборда и се смрази. Там, изтласкан от вълните, беше служебният револвер „Смит и Уесън“ на Чарли Макгуайър. Ал се обърна и огледа палубите. Погледът му попадна на въже, което лежеше заплетено на предната палуба. Наведе се и се вторачи в него. Въжето беше напоено с кръв. И тогава Ал Катсукура разбра, че Чарли Ирландеца и двамата му помощници са мъртви.

Всички други бяха изчезнали безследно.

Нещо не беше наред. Таниша го усещаше като безшумно докосване. Тя се надигна и погледна през прозореца. Шевролетът на Лафранс отново беше паркиран пред къщата. Таниша видя огънче от цигара в колата. Тя погледна Уилър, който лежеше до нея. Сините му очи още блестяха от сексуалното удоволствие.

— Лафранс седи в колата си пред къщата — каза Таниша.

— Трудно е да се отървеш от него — ухили се той.

— По дяволите.

Тя стана и грабна пистолета и блузата си. Уилър се надигна. Беше още гол.

— Тук има нещо гнило — каза тя и погледна през страничния прозорец. Стори й се, че видя сянка, която върви по алеята за коли. — Облечи се. Да вървим.

Таниша вдигна ципа на полата си и закопча сутиена си.

— Какво има? — попита Уилър и започна да търси дрехите си.

Намери слиповете си и едва не падна, докато ги обуваше.

Задната врата се отвори и затвори.

— По дяволите — каза тя, грабна блузата, чантата си, хвана Уилър за ръката и го повлече към стълбите.

Той успя да обуе слиповете си, но още държеше в ръка панталона си, докато тичаха. Стигнаха до площадката и чуха, че вратата на хола на долния етаж се отвори и затвори. Таниша отново задърпа Уилър по коридора на горния етаж. Влязоха в спалнята на Брийзи. Младата жена тихо затвори вратата и изтича до прозореца, от който се излизаше на покрива.

— Какво става? — попита той, докато тя отваряше прозореца.

В коридора се чуха стъпки и Таниша извади от чантата си глока. Зареди и го хвана с две ръце, за да се прицели. В същия миг вратата се отвори и на прага застана деветнайсетгодишен бандит с обръсната глава, който неочаквано се озова пред дулото на оръжието й.

— По дяволите, маце, какво правиш? — изврещя той, опитвайки се да насочи пушката си с рязана цев към нея.

— Не! — извика Таниша и момчето замръзна на мястото си. — Уилър, излез през прозореца! Веднага!

С панталона в ръка той мина през отворения прозорец и се изкатери на покрива, докато тя държеше на прицел гангстера.

— Какво е това, мамка му? — попита момчето.

— Хвърли желязото, иначе ще стрелям! — извика детективката.

Той пусна пушката, а по стълбите пак се чуха стъпки.

— Защо? — попита Таниша.

— Не съм виновен аз. Ти струваш петдесет кила китайски бял прах, маце. Всеки ще дойде тук за задника ти. — Той обърна длани, за да покаже, че вече не представлява заплаха.

В дъното на коридора зад него се появиха още двама въоръжени бандити. Таниша направи крачка напред и блъсна гангстера в гърдите, принуждавайки го да се върне в коридора. После затвори с ритник вратата и я заключи. Прозвучаха два изстрела. Куршумите профучаха над главата й. Таниша бързо скочи през прозореца. Уилър й помогна и двамата хукнаха по покрива към края на къщата. Чуха, че гангстерите се опитват да разбият с ритници вратата на спалнята на Брийзи.

— След мен — каза Таниша, хвана се за клона на един бряст и започна да се катери. Дънерът на дървото се намираше в съседния двор.

Един от бандитите се показа на прозореца на стаята и изкрещя:

— Не искам теб, скъпа, а снежния брат.

— Кого? — попита Уилър, когато скочиха в съседския двор.

— Теб. Да вървим — отговори Таниша, хвана го за ръката и започна да си проправя път в задния двор, пълен със стари коли и хладилници.

Тя знаеше къде отива и се движеше бързо, без да се колебае нито за миг. После се провря през отвор в оградата и изведнъж двамата се озоваха в тясна уличка. Хукнаха да бягат, стъпвайки по камъчета и строшени стъкла, като още носеха в ръце дрехите си.

Минаха през счупената ограда на друга къща, влязоха в задния двор и най-сетне спряха до стар навес. И двамата дишаха учестено.