Стивън Канел - Да яхнеш Змията

В кабинета настъпи пълна тишина.

— Господин Касиди, разбирам гнева ви — обади се капитан Верба, — но господин Джоуб има право. Не искаме да предизвикаме пълен хаос. Този случай е заплетен от юридическа гледна точка. Нужна ни е основателна причина, иначе няма да получим заповед за обиск. Съдията, който ще я подпише, трябва да сложи главата си в торбата.

— Аз ще я подпиша — заяви Холингсуърт. — След година ще се пенсионирам. Не могат да ми направят кой знае какво.

После, досущ зрители на мач по тенис, всички едновременно обърнаха глави към Джоуб.

— Вие мислите, че аз си играя на политик — каза той, — и имате право. Правя го, защото и преди съм се забърквал в подобни истории. Ако всичко, което казвате, е вярно, от Вашингтон ще ни засипят с фъшкии. С първия самолет тук ще пристигне цял взвод цивилни агенти от Съвета по национална сигурност. Онези задници ще грабнат всичко. И като свършат, всички вие ще останете по бельо и ще молите за помощ. Аз ще бъда пометен, защото не се вмествам в непоклатимите юридически правила. Холингсуърт е щатски съдия. Тук говорим за федерално, дори за международно престъпление. Това намесва и тайните агенти на ЦРУ. Нищо не сте вкусили от живота, ако не сте имали юридически спор с тях.

— Убийството на брат ми се разследва от полицията в Лос Анджелис — възрази Уилър. — Той беше убит с игла за акупунктура в кантората си в Сенчъри Сити, Калифорния. Секретарката му беше накълцана на кайма в Торанс, също Калифорния. Не съм юрист, но ако тези две престъпления не са щатски, бих искал да знам защо.

— Защо да не можем да вземем заповед за арест на Уо Лап Лин и да не предадем убийствата на Прескот и Анджела на съдията Холингсуърт? — попита Таниша. — Ако той не прехвърли случая на федералния съд, как биха могли да оспорят правомощията му?

— Защото нямате достатъчно доказателства срещу Уо Лап, за да му повдигнете обвинение в убийство и конспирация, а и дори да го направите, федералните власти веднага ще пристъпят към действие. Ще свикат съвещание в Калифорнийския върховен съд и ще накарат Холингсуърт да прекрати делото с решение да прехвърли правомощията на федералното правителство, terminus ad quem, край. И това ще бъде всичко. Но няма да бъде краят, защото четирийсет корумпирани конгресмени ще се намесят и случаят ще бъде забравен.

— Ако се съгласите да повдигнете обвинение срещу Уо Лап Лин, мисля, че ще съумея да задържа настрана федералните власти. Поне мога да ги забавя. Ще сформирам първокласен медиен екип и ще помогнем на националната преса да разследва случая. Tempus omnia revelat — каза Алан Холингсуърт и се усмихна на Камерън, преди да преведе. — Времето разкрива всичко. Ще разкажем цялата история на онази медия, която ни помогне. Така федералните власти ще бъдат принудени да играят честно и няма да потулят нищо.

Джоуб се изправи и обърна красивия си профил към прозореца, отвъд който блестяха светлините на Китайския квартал. Когато най-сетне погледна присъстващите в кабинета, на лицето му сияеше лека усмивка.

— Добре. Или ще бъда следващият губернатор на този щат, или ще се върна на работа в автомивката на Комптън.

Таниша бе видяла първите три букви на регистрационния номер на белия фиат, когато преди няколко дни колата се доближи до тях на Манчестър авеню. Записа „ПТС“ в бележника си и ги добави към доклада си за произшествието. Компютърът се бе опитал да засече бял фиат с буквите, но не излезе нищо. Регистрационният номер беше или откраднат, или преправен. Ал Катсукура реши да се разходи из Китайския квартал и да потърси колата. Не очакваше да намери нещо.

Но понякога на полицаите им върви. Той забеляза автомобила на паркинга до централата на „Чин Ло“. Приближи се и видя, че „П“ е подправено „И“, а „С“ — „О“. Върна се с радостната вест и това даде на Рик Верба основателна причина за обиск. Съдията Холингсуърт подписа заповедта, както си седеше на бюрото на Таниша в отдел „Азиатска престъпност“ и я връчи на Т. Камерън Джоуб, който я погледна и я пъхна в джоба си.

— Добре — спокойно каза той. — Veritas praevalebit.

— Да, истината обикновено побеждава — рече Холингсуърт, — но не винаги.

Всички чакаха в отдела един час, докато полицаите от специалното тактическо поделение се събираха на паркинга пред сградата на Хил стрийт. Таниша и Уилър отидоха в бюфета и си поръчаха кафе. Тя се вгледа в лицето му с непроницаемо изражение.

— Какво има? — попита той.

— Понякога ме смайваш.

— Какво означава това?