Стивън Канел - Храна за акули

Хеликоптерът беше на няколко метра от края на сградата и италианските братовчеди изстреляха още един смъртоносен поток от деветмилиметрови куршуми. Оловото разпръскваше бетонни отломки около Райън, но по чудо не го улучи. Мики се приближи, олюлявайки се, до хеликоптера и те престанаха да стрелят. Той се хвърли към хеликоптера и падна от покрива, като в последната секунда се хвана с две ръце за ръба.

Райън го погледна. Деляха ги само няколко крачки. Изражението на мафиота беше странно и безизразно. Държеше се здраво, макар да знаеше, че смъртта приближава. От него се изтръгна нещо неземно — силно и гневно ръмжене. Райън коленичи, за да чуе какво казва. И тогава Мики Ало произнесе две смразяващи кръвта изречения.

Очите му блестяха и бяха нечовешки светли и жизнени. Усмихна се леко и се пусна.

Тялото му падаше, като се превърташе във въздуха и след четири етажа се разпръсна на настилката.

В далечината се чуха сирени. Хеликоптерът рязко смени посоката и полетя в дъждовната нощ.

С кървящо рамо Райън се приближи до Наоми, взе фотоапарата й и се върна при Лусинда. Прегърна я и промълви:

— Благодаря.

— Какво каза Мики? — още втрещена попита тя.

Райън отмести поглед встрани.

— Не можах да разбера.

Влязоха в гаража и намериха Коул на първото ниво. Той гледаше към улицата, където спираха полицейски коли.

— Наоми е мъртва. Вземи фотоапарата й.

Коул наведе глава. Тя бе отишла при своя израелец.

Излязоха на улицата. Ченгетата ги арестуваха. Сложиха им белезници и им прочетоха правата. Дъждът намаля. Качиха ги отделни коли.

Райън седеше на задната седалка и слушаше как чистачките отмиват влагата. Намираше се в центъра на един осеммилионен град и въпреки това се чувстваше самотен и уплашен. Не можеше да забрави последните думи на Мики Ало. „Аз ще се върна — бе обещал едновремешният му съквартирант. — Ще се върна и ще те пипна.“

Хейз Ричардс се върна от Европа и щом слезе от самолета, беше арестуван от федералните власти и отведен в главната квартира на ФБР. След два дни Малкълм Рашър направи кратко изявление за медиите от стълбите пред губернаторското жилище в Роуд Айланд.

— Хейз Ричардс се оттегля от изборите за президент на Съединените щати. Това в никакъв случай не означава, че има закононарушения от страна на мистър Ричардс, но докато разследването приключи, губернаторът чувства, че няма да бъде здравословно за нашата демокрация, ако продължи кампанията си. Хейз Ричардс желае да благодари на всички свои поддръжници и ще направи изявление след няколко дни.

Но Хейз не се показа да се защити в продължение на седмица. Пресата гъмжеше от статии за случая, като изваждаше на бял свят все повече разобличаваща информация. Появиха се твърдения, че Анита Ричардс се е готвела да подаде заявление за развод и си е уговорила среща с адвокатката си в Провидънс. Не е ли странно, че бе починала на следващия ден? И не е ли странно, че Хейз е получил такива изумителни суми за кампанията си? Въпроси без отговори.

От една седмица никой не беше виждал Тийгардън.

Коул каза на Райън, че два дни след като са ги пуснали, Хейз е бил обвинен в заговор за убийство. Коул и Райън се опитваха да поддържат близки взаимоотношения, но двамата нямаха почти нищо общо помежду си. Не приятелството, а събитията ги бяха сближили. Изпиха питиетата си в хотелската стая на Райън и се сбогуваха, съзнавайки, че вероятно повече нямаше да се видят.

Лусинда се прибра вкъщи, за да бъде с майка си, която беше съкрушена от смъртта на Мики и от разкритията за семейство Ало. Райън остана сам в апартамента си в хотел „Шери Недерланд“ Репортерите дебнеха по коридорите, катереха се по аварийните стълби и се опитваха да го снимат. Телефонът му не спираше да звъни. Той каза на администратора да го изключи. Всяка вечер му носеха телефонни съобщения и писма в една брезентова торба, която тежеше повече от килограм.

Марти Ланиер му се обади пет пъти.

Всяка вечер разговаряше с Лусинда.

— Странно — каза тя в нощта, преди Райън да замине за Лос Анджелис. — Тя е толкова сдържана… Не разбира защо аз…

Лусинда млъкна, защото не беше в състояние да довърши изречението.

— Ти не го уби, Лусинда… Той се самоуби. Сам предизвика смъртта си.

Но тя не му вярваше и нощните им телефонни разговори бяха изпълнени с продължителни паузи, през които и двамата мълчаха.

— Трябва да се прибера вкъщи — каза Райън. — Да се сбогувам с Мат. Мисля, че най-после мога да го направя. Но ти ми липсваш. Бих искал да те видя.