Стивън Канел - Храна за акули

— Струва си да опитаме.

Райън погледна единия от генераторите. Въздушният стартер беше кацнал на върха му като гигантско праисторическо насекомо. Стартерът щеше да вкара струя въздух в мотора и да го включи. Джон им беше казал, че ако блокират всмукателното отвърстие, могат да спрат процеса.

Райън се качи до генератора и погледна всмукателното отвърстие. То беше шейсет на трийсет сантиметра.

— Дай ми едното одеяло — каза той.

Лусинда му го подаде и той го напъха в отвърстието.

— Вземи пожарогасителя.

Райън погледна часовника си. Времето им изтичаше. Телевизионната мрежа щеше да влезе в четирийсет и пет секундното ниво „черно“ в изображението след по-малко от две минути.

Той запуши и другото отвърстие и слезе, а Лусинда запали фенерите и ги насочи към токопрекъсвачите в ярко осветеното помещение.

— Трийсет секунди — с напрегнат глас каза Райън. — Да охладим дръжките.

Лусинда започна да пръска студения въглероден двуокис от пожарогасителя върху дръжките на токопрекъсвачите. Образуваха се ледени кристали.

Стив Израел излезе от кабинета си в „Елипсата“, за да провери как върви предаването.

Зад бюрото на водещия седеше Дейл. Екипът се готвеше да влезе в четирийсет и пет секундното ниво „черно“ в изображението. Операторите нагласяха камерите.

Рик Рошар се настани на директорския стол в контролната апаратна и гласът му прогърмя по микрофона.

— Дейл, влизаме в ниво „черно“ след петнайсет секунди. Ще излезем след около минута. Всички да бъдат готови.

Екипът гледаше как стенният часовник отброява секундите.

— В ниво „черно“ сме — каза директорът. — Излизаме след четирийсет и пет секунди…

В същия миг електричеството навсякъде угасна.

— Какво става? — попита Рошар, а Стив Израел грабна включения към компютъра телефон — единственото нещо в „Елипсата“, което още работеше.

— Дайте ми инженерния отдел — изкрещя той.

Операторът седеше на тъмно на третия етаж на Черната кула.

— Знаете ли вътрешния им номер, сър? Нищо не виждам.

Телефоните замлъкнаха, когато Райън разби четвъртия токопрекъсвач в мазето.

И тогава Стив Израел произнесе въобразимо най-неприятните думи за една телевизионна мрежа.

— Загубихме сигнала. Не сме в ефир.

Когато счупиха и последния токопрекъсвач, Райън и Лусинда чуха как всмукателните отвърстия се опитват да включат генераторите. И двата се завъртяха веднъж и после утихнаха. Одеялата бяха всмукани дълбоко навътре.

Райън продължаваше да удря изстудената дръжка на лоста. Лусинда се оказа права — ледената струя втвърди метала и първата дръжка се отчупи с третия или четвъртия удар с чука. Изхвърча и издрънча върху отсрещната стена.

Райън затвори очи, за да увеличи усилията си, докато замахваше с тежкия чук. Лусинда стоеше от дясната му страна и пръскаше въглероден двуокис от пожарогасителя в основата на стоманените лостове.

— Какво става там? — извика мъжки глас.

Те се обърнаха, но не видяха никого.

— От инженерната сме — отговори Райън. — Опитваме се да отстраним повредата.

— Не мърдайте. Аз съм от охраната. Хвърли онова нещо.

Райън и Лусинда бяха неясно осветени от фенерите и не виждаха мъжа от охраната, който стоеше на тъмния вход.

— Имам пистолет. Хвърлете инструментите.

Райън нямаше намерение да изпълни заповедта. Пазачът можеше да обърне хода на събитията. А вече бяха отишли твърде далеч. Той не беше убеден, че човекът има пистолет, затова продължи да удря с чука. Втората дръжка се счупи и излетя някъде из помещението. Пазачът стреля. Звукът прозвуча оглушително в затвореното бетонно пространство. Куршумът се заби в стената близо до главата на Райън, откърти едно парче и пръсна прах в очите му. Зрението му се замъгли за миг. Лусинда обърна пожарогасителя по посока на изстрела и изпълни входа с леденостуден въглероден двуокис.

Коул чакаше в камиона. Ю Би Си беше изключена от ефир, но местните станции не знаеха това, защото имаха още десет секунди, преди мрежата да поеме отново сигнала и да излезе от ниво „черно“. Джон вече беше проверил полярността, за да се увери, че са свързани устойчиво с препредавателите на Източното и Западното крайбрежие.

— Добре — каза той. — След десет секунди излизаме от ниво „черно“.

После натисна трансмисионния бутон и изпрати сигнала към „Птицата“. Започна да брои и пусна музика, а Коул се наведе към микрофона.

— Специален репортаж на Ю Би Си — сериозно каза той и образът му изпълни екрана.