Стивън Канел - Храна за акули

Литман се бе вцепенил и не беше в състояние да изключи телевизора и да прекъсне това разобличително обвинение. Карън и Макс бяха оставили картите и ту се споглеждаха, ту гледаха Уолас, докато заговорът между домакина и мафията излизаше наяве.

— Как е Теодора? — попита Литман.

— Отлично. А мисис Литман?

— Добре е. Трябва да се срещнете някой път.

— Не може да се срещаме. Джоузеф иска да бъдеш чист. Ако вкара човека си в Белия дом, ти си онзи, който ще го осъществи. Ти и твоята телевизионна мрежа. След като човекът попадне в ръцете ни, ще оставим без работа всички ония педали от Министерство на правосъдието.

Специалният репортаж завърши с филм, заснет със скритите камери на ФБР. Първо показаха Джоузеф Ало и Майър Лански, сетне Джоузеф и Литман в асансьора на хотел „Фронтиър“ преди двайсет години. Уолас все още не беше оплешивял, но ясно се виждаше, че е той.

Коул продължи:

— Не е трудно да се досетим защо едно семейство от организираната престъпност се опитва да купи президента. През 1993 в Италия корупцията в правителството стигна чак до министър-председателя. Мафията разруши институциите в италианското правителство. Щом Хейз Ричардс стои на прага на Белия дом, можете да се обзаложите, че се е заклел да служи вярно на хората, които финансират и контролират кандидатурата му и създадоха публичния му облик и популярност чрез коварно използване и манипулиране на телевизионните предавания.

Камерата се приближи до лицето му.

— Този репортаж беше подготвен от четирима души, които в момента са издирвани от ФБР. Подозират ни в заговор за убийството на Хейз Ричардс — обвинение, изфабрикувано, за да дискредитира нас и предаването ни. Всички материали, които сме събрали, са на разположение на пресата и на органите на правосъдието. Анализът на гласовете ще потвърди достоверността на аудиозаписите. А филмът е достатъчно красноречив. Наоми Зур, Лусинда Ало, Райън Болт и аз, Коул Харис, се предаваме на полицията. Един смел мъж, преждевременно пенсионираният федерален агент Соломон Казоровски, плати с живота си за този репортаж и за родината си. Аз съм се посветил на идеята за свободна и открита преса. В демократичните страни журналистиката е страж за злините, които хората вършат, но какво се получава, когато тя стане заложник на нечии интереси? Когато най-ценната ни свобода бъде продадена на престъпниците? Когато свободното слово е ограничено от медийни заговори? Ако искаме перото да остане по-мощно от меча, тогава трябва пламенно да го защитаваме… Да се браним от…

Предаването прекъсна. На екрана се появиха снежинки.

Хеликоптерът се спусна над гаража и двама от италианските „братовчеди“ се наведоха през отвора и обсипаха с дъжд от куршуми подвижната телевизионна станция. Те прекъснаха захранващия поток и пиратското предаване. Наоми Зур изтича пред камиона и долепи фотоапарата до окото си. Направи петнайсет снимки, преди градушката от куршуми да я повали.

Раниха я на две места.

Единият куршум мина през дланта на дясната ръка. Другият проникна в гърдите и прониза сърцето й.

Коул накара Джон да избяга. Неговото участие в заговора беше приключило и Харис не искаше да го излага на повече опасности. В далечината се чуваха изстрели. Инженерът затвори внимателно апаратурата и хукна в дъждовната нощ.

Райън и Лусинда се скриха зад генераторите в мазето, когато с насълзени от въглеродния двуокис очи пазачът влезе в тъмното помещение с насочено оръжие. Райън се хвърли върху него и го блъсна в стената. Мъжът беше шейсет и седем годишно бивше ченге от Бруклин. Преви се на две и въздухът излезе от белите му дробове. Пистолетът изхвърча от ръката му и падна до стената. Лусинда грабна фенера и отиде да го вземе, а Райън откопча белезниците от колана му и прикова с тях възрастния човек към една от тръбите.

— Извинявай — каза Райън на пазача, който не отговори, защото се мъчеше да поеме дъх.

Изкачиха стълбите. Кракът на Райън се разтрепери от усилията. Излязоха на уличката. Беше тъмно и валеше пороен дъжд. Чуха откоси от автоматично оръжие и докато тичаха, видяха хеликоптера. Четирима мъже се бяха навели над отвора и стреляха. Райън почувства, че Мики е в хеликоптера. Сблъсъкът, който бе предсказал, предстоеше.

Студеният дъжд ги намокри. Стигнаха до стълбището, където беше паркиран подвижният контролен център. Хеликоптерът вече кръжеше над главите им, но мъжете изведнъж спряха да стрелят. Райън започна да удря по вратата на големия камион, а Лусинда се шмугна в сградата.