Стивън Канел - Храна за акули

— Аз съм. Райън.

Коул отвори вратата. Лицето му беше зачервено от вълнение.

— Не можаха да пробият покрива — ухили се той.

— Вземи записите и влизай в гаража. Аз отивам да се срещна с Мики — каза Райън и без да чака отговор, се втурна към аварийната врата.

Хукна нагоре по стълбите, като се подпираше на перилата. Кракът му бе загубил почти всичките си сили.

Накрая излезе на покрива и застана пред хеликоптера, който се намираше на стотина метра от него. Мики седеше до пилота.

— Ела тук, Мики! — извика Райън срещу вятъра и дъжда, макар да знаеше, че Мики не може да го чуе. — Слез, мръсно копеле!

Мики видя Райън и гневът заслепи разсъдъка му.

— Педераст! — изкрещя той.

Пилотът го погледна с учудване и тревога. Мики се озова в нова територия — там, където влизаше за пръв път. Чувствата контролираха напълно реакциите му. Той удари пилота по рамото и посочи надолу. Четиримата италиански „братовчеди“ слагаха нови пълнители в „АР-15“.

— Ще застреляте онова копеле, ако ме нападне — извика Мики. — Падна ли, убийте го.

Те го погледнаха тъпо и той повтори заповедта си на италиански. Сетне кимнаха със сериозни изражения.

— Дай ми го — каза Мики на Пулакарпо и посочи деветмилиметровия „Берета“, който висеше на колана на сицилианеца.

Пулакарпо му даде пистолета, а хеликоптерът кацна в единия ъгъл на „Замъка“, далеч от голямата сателитна чиния. Мики скочи на покрива.

Деляха ги само петдесет крачки. Вятърът от перките на хеликоптера разпръсваше дъжда навсякъде. Тялото на Наоми Зур лежеше между тях. Дъждовните капки барабаняха по бетона. Райън се приближи до Наоми, коленичи и провери пулса й. Разбра, че е мъртва, още щом я докосна. После се изправи и погледна Мики.

— Беше неизбежно да се стигне до това — изкрещя мафиотът.

В гласа му прозвуча гняв и огорчение. Сетне вдигна пистолета и го насочи към Райън.

— Не съм въоръжен — извика Райън, но Мики не отговори. — Ти се нуждаеш от оръжие, защото никога не си ме побеждавал в ръкопашен бой. Ти си пъзльо, Мики. Дебело, мазно, страхливо лайно.

Мики погледна хубавия русокос мъж. Господ бе надарил Райън с красота… Мики винаги бе презирал този дар, но и той притежаваше нещо — сила. И сега се закле да отнеме красотата на Райън… със собствените си ръце. Яростта му нарастваше. Завладя го прилив на чувства. Пусна пистолета и тръгна напред.

Райън не мръдна. Застанаха един срещу друг в средата на покрива и вдигнаха юмруци.

— Можеше да ми бъдеш приятел — огорчен каза Мики. — Аз се опитвах да ти помогна.

— Не. Ти нямаш приятели. Само ти беше приятно да ме гледаш как се гърча… Аз бях като Рекс… Тичах с откъсната глава, без да зная къде отивам.

Мики замахна.

Схватката не продължи дълго. Юмрукът му удари Райън право в челюстта. Райън залитна назад, после се завъртя надясно на здравия си крак и заби лявата си ръка в ребрата на Мики. Мафиотът отстъпи, но не падна. Извърши лъжливо движение с дясното рамо и замахна с лявата ръка. Райън избягна удара и му нанесе злобен ъперкът. Мики се олюля и падна на едно коляно. Нададе яростен рев и се хвърли върху Райън, който се опита да се отмести вляво, но раненият му крак се огъна и той се строполи на земята. Мики връхлетя върху врага си, като крещеше от гняв и радост. Вече не се владееше. Стисна врата му с дебелите си пръсти и започна да го души. Райън се опита да се освободи, но адреналинът даваше на Мики свръхестествени сили. Райън взе да губи съзнание. Сетне, с последен прилив на енергия, той се преобърна и се стовари върху Мики. Сякаш тласкани от невидима сила, двамата започнаха да се търкалят към края на покрива. Райън разхлаби хватката на Мики. Изправи се, но мафиотът се обърна и побягна.

Райън разбра, че Мики тича към деветмилиметровия „Берета“ и хукна след него. Мики взе пистолета и го насочи към Райън.

— Мамка ти, Болт! Свършено е с теб — изкрещя той и стреля.

Райън усети пареща болка в дясното рамо. Сетне прозвучаха три последователни изстрела и Мики залитна назад.

Стомахът му се отвори и вътрешностите се изсипаха в краката му. Той погледна надолу ужасен, докато животът изтичаше от дупката в корема му.

На входа стоеше Лусинда, стиснала пистолета на пазача. Тя гледаше брат си с широко отворени очи.

Мики още държеше пистолета. Пусна го и препъвайки се, отстъпи назад към хеликоптера, който се връщаше за него. Мики се движеше с последни усилия на волята. Зрението му беше замъглено. Губеше ориентация и се влачеше слепешком по мокрия бетон.