Стивън Канел - Мошеникът

Трябваше да вземе Роджър. Започна да обикаля коридорите, като питаше за доктор Котън. Накрая намери една млада жена с обикновено лице, която държеше Роджър и тихо му говореше. Задницата му беше превързана.

— Ваше ли е кучето? — укорително попита лекарката, когато Виктория влезе в кабинета.

— Не, на приятелката ми.

— Това куче е било простреляно. С оръжие с голям калибър.

— Ах! — възкликна Виктория. Искаше да се махне колкото може по-бързо. Протегна ръце и взе териера.

— Не трябваше да го зашивам. Аз не съм ветеринарен лекар, но обичам животните и не можех да го оставя така. Нужни са му силни антибиотици за предпазване от инфекция — нравоучително каза лекарката и в същия миг пейджърът й иззвъня. — Извинете. Не си тръгвайте.

Излезе от кабинета, а Виктория грабна Роджър и го занесе в караваната. Изкара превозното средство от паркинга точно когато полицията пристигна. Допреди няколко дни Виктория би извърнала поглед от страх, но сега самоуверено махна на ченгетата и бързо се отдалечи от болницата.

Някой удари по вратата на склада и когато отвори, Стив видя Кийт Съмърланд, който стоеше на прага с разкървавена глава. Томи се приближи до него.

— Какво е станало с тебе, бе?

— Тя ме удари — отговори Кийт, като се държеше за ухото. Беше решил да не казва истината.

— Казах ти да внимаваш с нея.

Томи излезе и огледа пустия паркинг и лимузината. От Дакота нямаше и следа. Знаеше, че ако е избягала, може да повика полицията.

— Да вървим — каза той, размахвайки пистолета.

Всички тръгнаха към лимузината. Томи гледаше гневно Кийт, от чието ухо още течеше кръв.

— Тъпанар! Какво правеше? Обарваше я, нали?

— Не, Томи, само се обърнах за миг и тя…

— Затваряй си устата. Изчезвай. Джо имаше право, когато те уволни. После ще се разправям с теб.

Биано се зачуди как е възможно Дакота да удари толкова силно Кийт. Та тя едва говореше. Сетне, докато вървеше към колата, той видя нещо да проблясва на светлината на уличната лампа. Вгледа се и видя какво е.

Обувка с висока платформа. Биано се усмихна. Браво, Вики, помисли той.

Томи го набута в лимузината до Стив и Дъфи и накара Джими и Уейд да седнат отпред. Потеглиха, оставяйки Кийт Съмърланд до портата. Още се държеше за главата.

Пътуваха, без да разговарят. Биано намести очилата с дебелите лупи на носа си и погледна Томи, чието изражение не показваше нищо.

— Какво зяпаш? — озъби се мафиотът.

— Ами… Не искам да бъде нетактичен, но… ами, хората на обекта, където отиваме… те не знаят, че там има петрол. Ще бъде добре, ако не разберат този факт.

— Тогава няма да им кажем — рече Томи.

— Уволниха ме. Ако се появя там с цяла група хора, те ще се усъмнят, че има нещо.

— Не искаш да видя залежите, така ли? — попита Томи.

— Не… Не става дума за това… Но ако ме видят да оглеждам мястото, ще станат подозрителни. Ще бъде по-добре, ако обиколим с колата.

— Още не съм решил какво ще правим, затова млъквай. Заболя ме главата.

Пристигнаха в Оук Крест малко след полунощ и обиколиха люцерновата нива на Карл Харпър. На лунната светлина видяха прясно боядисаните тръби и цистерни, на които с бели букви пишеше ФКГП. Томи запали лампата в лимузината и извади красивата лъскава брошура на компанията. Вторачи се в цветните снимки, после отново погледна през прозореца и видя същите тръби и цистерни.

— За какво са всички тези тръби? — обърна се той към Дъфи.

— Ами, попитай доктор Кларк. Той е геологът. Аз съм физик.

— Когато разработваш залежи — обясни Биано, — има опасност от взрив или от пробив на силна струя и Федералната комисия по регулиране на енергията не иска милиони литри да се изливат на земята поради екологични причини. Затова те карат предварително да инсталираш събирателна станция, за да контролираш потока от петрол или природен газ. Тази събирателна станция е съвкупността от тръби и цистерни като онези, които виждаш. Така, ако попаднеш на кладенец, механизмът вече е готов да изпомпва петрола и да го излива в цистерни, където да се съхранява и анализира.

Биано се усмихна на Томи, после махна очилата и ги избърса с вратовръзката си, както би направил всеки истински учен по време на академичен размисъл. Нагласи ги и взе брошурата.

— Нека да ти покажа залежите на картата — продължи той и отвори на чертежа на фермата. — Очертанията на кладенеца са тук. Той е хоризонтален, с наклон четирийсет и пет градуса. Използваме наклонена сонда и подземен резервоар с клапани.