Стивън Канел - Мошеникът

— Акциите на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ падат. Купихме ги за десет, а вече са по осем долара. Носи се слух, че компанията не е в състояние да плаща вноските си в банката. Приходите им са твърде малки. Неколцина големи акционери свикват съвещание в Сан Франциско, в главното управление. Искат да ликвидират компанията. Вече се е разчуло, че има неприятности. Дори да продадеш тези десет хиляди дяла, няма да получиш повече от седемстотин и петдесет хиляди долара.

Очите на Томи обходиха склада.

— С тези боклуци ли пробивате кладенци?

— Да — отговори Стивън Бейтс. — Тези са малки. Използват се за наклонени или насочени дупки. Но щом попаднем на петрол или газ, пускаме другите.

Той взе измервателния уред, който беше прикрепен към гумения маркуч, взет под наем. Уредът всъщност беше част от регулатор за въздушен поток.

Томи го грабна от ръката му и го огледа.

— Какво е това, по дяволите?

— Измерва потока. Използваме го, за да определим скоростта на течността. Има най-различни — с турбини, електромагнитни… зависи какво се опитваш да измериш.

Стив говореше и гледаше пистолета в ръката му.

— Тези тъпотии не ме интересуват. Колко петрол има там?

— Трудно е да се каже. Доктор Кларк смята, че залежите са големи. Аз съм по-умерен в преценките си.

— Например?

— Около половин милиард барела или повече… а може би много повече.

— Размерите на стратиграфската моноклинала са огромни — намеси се Биано. — Покриват почти две хиляди и петстотин декара. Единствената причина, поради която я подминахме преди десет месеца, беше, че първоначалните ни сеизмични проучвания определиха погрешно мястото. Разминахме се с осемстотин метра. Залежите, които търсим, са всъщност малко по̀ на запад от участъка, където извършвахме сондажите, но чрез наклонено сондиране проникнахме в главната моноклинала.

Биано беше толкова развълнуван, че очите му блестяха. Вярваше в измамата си и внушаваше убедеността си и на мишената.

— Казвате, че ви трябват още пари, за да контролирате компанията. Колко? — попита Томи, гризейки стръвта.

— Доскоро бяха десет милиона, но с падането на цената на акциите мисля, че ще поемем контрола за шест-седем — отговори Биано. — При положение, че борсата не замрази цената заради лудешките й скокове.

— Пет милиона плюс моя милион, който вече сте инвестирали?

— Толкова би трябвало да свършат работа — каза Стивън Бейтс.

Правилото беше никога да не позволяваш на мишената да обмисля дълго предложението.

— Откъде да знам, че всичко е както трябва? — попита Томи, присвивайки очи.

Биано погледна с надежда Стив. Той въздъхна и се приближи до един малък сейф, коленичи и набра комбинацията. Отвори вратата и извади няколко дълги метални кутии. Всяка имаше стъклено прозорче. Вдигна ги една по една към светлината и преди да намери онова, което търсеше, прочете надписите.

— Какво е това, да го еба? — попита Томи.

— Мостри — обясни Биано. — Погледни. Тази е взета от петстотин километра дълбочина. От кафявия оттенък се вижда, че петролната шиста вече се обезцветява. Това означава, че порестата повърхност на най-горния пласт е абсорбирала петрола от моноклиналата. Затова мисля, че залежите възлизат на много повече от половин милиард барела.

Томи взе мострата и я пъхна в джоба си.

— Не може да я взимаш — разтревожен възрази Биано. — Това е част от сондажната документация, която може би трябва да предадем на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“.

— Хей, задник, не разбра ли кой командва парада? Ще си намеря геолог и ще проверя всичко. Да не мислиш, че съм тъпанар?

Биано и Стив нервно се спогледаха.

— Добре. Да кажем, че засега съм заинтересуван — добави Томи, — затова да отидем да видим залежите.

Виктория ги проследи до склада в Ливингстън и видя, че в лимузината останаха само Дакота и телохранителят. Отиде в задната част на караваната и извади ластичната рокля, с която се бе издокарала за измамата в бижутерския магазин. Грабна обувките с високи платформи и започна да се преоблича.

Знаеше, че ако смята да спаси Дакота, трябва да намери начин да обезвреди горилата. Реши, че сексапилната рокля ще й даде известно предимство. Спомни си за един уличен бандит от Трентън, когото бе съдила преди няколко години. Шейсеткилограмовият нещастник всъщност събираше дългове за един лихвар. Беше вкарал в болницата стотици длъжници, използвайки прост номер. Слагаше си кожени ръкавици, а в дланта отвътре скриваше плоско парче тежък метал. Обездвижваше жертвите си с един-единствен удар по слепоочието. Съдебномедицинският експерт даде показания, че дори шейсеткилограмов човек лесно може да спука капилярите на средното ухо, изваждайки от равновесие жертвата.