Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Скот реши да не отговаря. Беше твърде зает в опита си да изчисли траекторията по вълнообразния терен, който бе в постоянно движение в петдесет посоки едновременно. Всеки път, когато избереше някой гигантски гребен и отпускаше 727 да го яхне, вълната сякаш изчезваше и нов чудовищен гребен се изправяше пред тях, готов да ги погълне изцяло.

Вятърът бе жесток, виеше отдясно, огромните вълни се търкаляха също от дясно наляво. Ако докоснеше водата пред някоя вълна, вместо току зад нея, самолетът можеше да се пречупи. Ала за да избере подходящата точка, трябваше непрекъснато да маневрира, да компенсира страничния вятър, а точката непрекъснато се променяше.

Скот видя с периферното си зрение как самолетоносачът се изнизва вдясно. Усети напрежението в мускулите на врата си. Опита се да позиционира 727 над поредния висок гребен, ала зави твърде рязко наляво, за да го улови и се озова пред гребена на вълната. С кормилата и малко газ вдигна самолета и се плъзна надясно, боингът подскочи и зае подходяща позиция в задната част на гребена, след това Скот натисна левия педал, за да се изравни с него.

Най-сетне постигна желаното.

— Това е! — извика той.

Беше дълга вълна, разстоянието от падината до гребена й бе може би дванайсет метра, и тя се простираше сякаш до безкрай пред тях — водна планина с ясно изразен връх и широк гръб, пяната се откъсваше от гребена й и беше толкова близо, че можеше да я докоснеш. Той много внимателно заработи с кормилата и елероните и 727 зае точното положение, крилете се бяха изравнили с вълната, а не с хоризонта.

Почти перфектно!

Времето течеше болезнено бавно, докато той снижаваше птицата в последните сантиметри, задържайки скоростта, усетил със соплото на двигател номер две очакваното леко докосване.

Неочакваният тласък, който започна със слабо завъртане наляво, в следващия миг се превърна в мощен порив, решен да вдигне дясното крило и да ги претърколи наляво в невъзможно по силата си движение, го свари напълно неподготвен.

Секунда преди това бяха в идеално положение, следващата секунда — насочени твърде наляво, ускоряващи се върху гребена на вълната, а лявото крило режеше фронта на вълната.

— Не! — изстена Скот, дръпна силно щурвала и го тласна надясно, като едновременно бутна ръчките на газта до дупка.

727 отговори мигновено, носът се надигна, дясното крило се наклони и той усети, че бе дал твърде много надясно. Върна щурвала в средата, ала краят на дясното крило продължаваше да се спуска към върха на вълната, която бе току под тях и се надигаше.

Издигането на боинга продължи със странно люлеене, нещо ги дърпаше назад и Скот осъзна, че соплото на двигател номер две бе потопено във водата и ги теглеше като котва. В същия миг краят на дясното крило се заби на няколко сантиметра във вълната, вдигна силна струя пръски и завъртя самолета силно надясно.

Скот губеше управлението.

На двата двигателя им трябваха няколко секунди, за да достигнат пълната си мощност, ала в следващия момент те вече тласкаха 727 отзад с почти седемнайсет тона тяга и гребенът на вълната отмина под тях.

Отново бяха във въздуха, освободиха се от повърхността и бавно започнаха да набират височина.

Скот усети как Док търсеше думите, докато изравняваше самолета на седемдесет метра височина.

— Боже мой, Скот!

— Не постъпих правилно. Почти изгубих машината.

— Ще трябва да запишем в дневника „докосване и отлитане“. Господи!

— Много ли се отдалечихме?

Док погледна надясно и закима енергично.

— Аха.

— В коя посока да направя кръг, как мислиш?

Док се напрегна да види по-добре самолетоносача вдясно. Гласът му се отрази от прозорчето.

— Наляво, Скот. Вятърът ще ни отнесе достатъчно на север от него и ще можеш да подходиш отново.

Скот наклони боинга в трийсетградусов ляв вираж и набра още височина.

— Ще задържа на сто и петдесет метра.

— Какво искаш да им съобщя?

— Кажи им, че се връщаме да опитаме отново.

— Окей. Добре, искаш ли клапите да останат на четирийсет? — попита Док, очите му блестяха, а в тона му се прокрадна тревога.

— Да. Ще направя широк кръг.

Док предаде информацията на „Айзенхауер“ и видя как корабът изчезва вдясно. Завоят продължи сякаш цяла вечност, виещият вятър ги подхвърляше и люлееше, а компасната стрелка бавно отчете завоя от север през запад към юг.

„Айзенхауер“ се появи отново на може би три мили южно от 727, който летеше на запад от курса на самолетоносача, след това се стабилизира на югоизточен курс и отново пресече курса на кораба, този път в източна посока.