Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Разбира се, напомни си той, Скот бе като член на семейството му, още откакто се запознаха — имаше го като свой син — макар винаги да се пазеше някой да не разбере тези негови чувства.

Мислите му се върнаха към Вивиан и към онова, което бе преживяла — как бе превърната едновременно и в истинска, и в изкупителна жертва. Усещаше желанието да я защити и то непрекъснато се засилваше. Каквото и да се случеше, той бе решен тя да оцелее.

Док пое дълбоко дъх, потърка чело, сякаш се опитваше да се съсредоточи върху следващите стъпки, които трябваше да предприеме, когато самолетът спре във водата.

Изключваш стартерните прекъсвачи, включваш пожарната система, започваш евакуирането.

Де да беше толкова просто.

От мостика на „Айзенхауер“ няколко силни бинокъла следяха как 727 маневрираше към северозапад и се готвеше да завие за последния си заход. Двата вертолета SH-3 „Сий кинг“ бяха вдигнали обороти и бяха в пълна готовност, витлата им се въртяха бясно на предната летателна палуба. Още неколцина от екипажа бяха излезли да наблюдават, а към самолета бяха насочени няколко телевизионни камери. Дъждовните камшици, които пердашеха по самолетоносача допреди малко, бяха поутихнали и само силният вятър и мрачното сиво небе обгръщаха кораба, който ореше гигантските вълни.

— Окей, „Айзенхауер“, завиваме за заход към приводняването — съобщи им Док.

— Разбрано, „Скот еър“. Вертолетите ще са при вас минута след като цопнете.

— Готови? — попита Скот и погледна назад към Линда и Вивиан.

От известно време ръката на Линда бе върху рамото му. Искаше му се да й каже да се хване за облегалката и да се стегне, ала окуражителният й жест бе постоянен приток на енергия и реши да изчака до последните няколко секунди.

— Готови сме — заяви Линда.

— Хайде тогава, да го направим! — отсече Док.

— Окей. Молитвите определено няма да са излишни. Док? Клапи на двайсет и пет, нагласи скоростта.

— Клапи — на двайсет и пет.

Воят на хидравличните двигатели, които спуснаха клапите до указаната позиция, се чуваха някак отдалеч. Самолетът забави скорост и ревът на обтичащия го поток, който долиташе откъм отворения товарен люк, намаля.

— Клапи — на трийсет, след това — на четирийсет, скорост едно-нула-осем мили в час.

Док премести лоста на клапите на последната им позиция и погледът му проследи стрелките на индикатора, които послушно спряха до ограничителите си. Посегна към индикатора на скоростта и го нагласи на 108 мили.

— Започвам последно снижаване — обяви Скот, дръпна малко ръчките за газта на двата останали двигателя и наведе леко носа на самолета. Височината им се бе запазила до сто и петдесет метра, но сега, когато боингът слезе на сто, а после и на шейсет метра, гребените на вълните придобиха плашещи размери. Самолетът се люлееше и подскачаше в турбулентния въздушен поток, а скоростта му над водата бе по-ниска от седемдесет мили в час, поради виещия страничен вятър.

Скот държеше носа на 727 на двайсет градуса вдясно от желания курс, тъй като самолетът трябваше да е повече срещу вятъра, за да влезе в посоката на вълните.

„Айзенхауер“ приближаваше на траверс отдясно.

— Док, кажи ми когато пресечем осовата линия на кораба.

— Разбрано. Много сме близо.

— Линда? Вивиан? Хванете се с ръце за облегалките на креслата пред вас, наведете глави върху тях и се стегнете.

Усети как Линда го потупа два пъти, преди да дръпне ръката си от рамото му.

— Минахме осовата линия на самолетоносача, Скот — потвърди Док.

Скот внимателно спусна самолета до трийсет метра по показанията на висотомера, а Док започна да отброява оставащото разстояние. Вълните изглеждаха гигантски, огромните гребени се движеха от дясно наляво спрямо тях и те летяха почти успоредно, опитвайки се да се държат колкото е възможно срещу вятъра. Лявата му ръка непрестанно движеше щурвала, коригираше непрекъснато курса, тъй като силният поривист вятър всеки миг заплашваше да дестабилизира височината им. Имаше чувството, че боингът се носи току над самата вода.

— Петнайсет метра, Скот. Средно. Непрекъснато се променя.

От гледната точка на мостика на „Айзенхауер“ боингът изглеждаше почти във водата и всички моряци, които наблюдаваха, затаиха дъх в очакване да видят изригналите пръски, които щяха да означават контакт.

Ала боингът продължаваше сякаш да се плъзга по повърхността.

— Скот, отдалечаваме се от самолетоносача! Трябва да приводняваш! — почти изкрещя Док.