Джон Нанс - Проектът „Медуза“

— Съгласен. Но искам той ясно да разбере, че не бива да каца преди да е стигнал до носа ни. Не искам да рискуваме да го прегазим във водата. Само този кошмар ни липсва.

Офицерите се обърнаха да се върнат по местата си, но командирът хвана един от тях за рамото.

— Още… още нещо.

— Слушам, сър?

— Включете всички телевизионни камери и извикайте момчетата от телевизионното ни студио. Искам всяка камера на флота да се опита да улови този момент. Не си спомням друг 727 да се е приводнявал някога и това може да се окаже ценно за целите на безопасността, какъвто и да е изходът от операцията.

— Искате ли да има камера на борда на водещия коптер, сър?

Капитанът кимна.

— Нека запишат всичко, което могат.

— Слушам, сър.

Към командира се приближи един старшина:

— Господин капитан?

— Да?

— Сър, търсят ви по секретната линия от ВВС Едно.

„Скот еър“ 50 — 8:10 вечерта, източно време

Док изправи 727 на триста и трийсет метра височина и изравни ръчките на газта на двата оцелели двигателя, докато Скот, Линда и Вивиан оглеждаха тъмносивите води пред тях, за да открият самолетоносача. Все още беше светло, макар залязващото слънце да оставаше скрито зад облаците.

— Скот, мога ли да предложа нещо? — попита Док, без да откъсва очи от уредите.

— Разбира се — отвърна Скот, вперил поглед в хоризонта.

— Ами, аз… бих искал ти да поемеш това кацане.

Скот погледна изненадан едрия втори пилот. Изражението на Док бе измъчено.

— Защо, Док?

— Никой от двама ни досега не се е приводнявал. И двамата можем да го направим, но от лявото кресло ти е необходимо повече време да работиш с клапите, колесниците и другите неща. Аз ще изпълнявам обичайната си роля на втори пилот. Така ще е по-ефикасно.

— Но ти имаш далеч по-богат опит…

— Знам — прекъсна го Док. — Знам, че съм прекарал адски много време в тези хвърчила, но ти казвам, че е необходимо да действаме като нормално сглобен екипаж. Твоята роля е да управляваш, моята — да те подкрепям и да изпълнявам нарежданията ти толкова бързо, колкото е по силите на човек.

— Което ти предпочиташ , така ли, Док?

Док го погледна намръщен.

— По дяволите, бих предпочел аз да управлявам! Знаеш го. Но това не е най-добрият начин да се справим със ситуацията.

— Виж сега, Док… — започна Скот.

— Не, ти виж! Оценявам високо доверието ти. Оценявам факта, че си много внимателен играч от отбора, който усеща как да разпредели ресурсите си правилно. Но чуй ме, по дяволите! Ако трябва да се предприеме някаква промяна в последния миг, няма да разполагаме с време да търсиш подходящия ключ или лост. Простата истина е, че аз съм далеч по-бърз от дясното кресло с клапите, колесниците, радиостанциите и всичко останало, отколкото ти — от лявото. И знаеш, че съм прав. Окей?

Скот потърси в очите на Док знак, че спорът бе някаква хитрина. Не беше.

— Окей, Док. Поемам управлението — кимна Скот и хвана щурвала. — Радиостанциите са твои.

„Скот еър“ 50 — 8:14, вечерта, източно време

Скот не бе готов да види „Айзенхауер“ от толкова малка височина — триста и трийсет метра. Когато летеше със своя Ф-14 „Томкет“, бе свикнал да го забелязва от далеч по-високо. Огромният самолетоносач, който бе негов професионален дом толкова време, се мержелееше пред тях. Диспечерът на борда им даде курс, който пресичаше пътя на кораба на разстояние около половин миля от носа му.

Бяха им обяснили плана за приводняването.

Скот снижи боинга до сто и петдесет метра височина, за да огледа поведението на вълните, а Док поддържаше радиовръзката. Вятърът духаше от юг с постоянната скорост от шейсет и две мили в час, ала корабът пореше вълните с максимална скорост на север, за да осигури подходящи условия за излитането на вертолетите.

— Каква е максималната му скорост? — попита Док.

— Тайна е, но е над четирийсет възела — отвърна Скот.

Док се обърна назад и се напрегна да види показанията на датчиците, отчитащи наличието на гориво.

— Останали са ни тон и сто и петдесет литра, Скот.

Скот потвърди получената информация и се обърна към Линда и Вивиан.

— Проверете още веднъж положението на Джери, моля ви. Вивиан, виж дали вратата на кабината е застопорена в отворено положение, после и двете закопчайте коланите и раменните ремъци, включително и коланите, които минават между краката.

По говорителите на тавана прозвуча някакво съобщение от кораба, ала той не го чу.