Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Президентът прегледа някакви книги върху масата пред себе си, преди да вдигне отново глава.

— Искам да ме информирате незабавно, когато получите информация за приводняването и за спасителната операция. Кажете на командира на „Айзенхауер“ лично от мое име, да положи всички усилия да спаси онези хора.

— Слушам, сър. Доколкото знам, ФБР все още страшно иска да пипне жената на онзи учен.

Президентът изглеждаше като зашеметен и се наведе напред.

— Все още ли? Мислех, че този въпрос е приключен.

— Не, сър. Съпругът й може и да е построил устройството, но все още тя е превозвачът — човекът, който е натоварил термоядрена бомба на борда на граждански самолет с намерението да я достави в Пентагона. Бих казал, че в момента тя е навярно номер едно в списъка на най-търсените от ФБР престъпници.

„Скот еър“ 50 — 8:08 вечерта, източно време

Като внимаваше да не го размърдва повече от необходимото, Вивиан Хенри бързо нахлузи спасителната жилетка на проснатия върху пода Джери Крисчън. Док управляваше самолета, Скот прелистваше наръчниците за информация относно аварийно приводняване на Боинг-727, а все още треперещата и травмирана Линда започна да изважда малките пакети с оранжеви спасителни ризи, поставени зад всяка седалка и да ги разопакова. Бавно, затруднявайки се със закопчалките, тя успя да надене по една от надуваемите ризи всекиму.

— Добре, нека сега всички да помислим върху следния план — рече Скот и даде знак на Вивиан и Линда да приближат.

Док се обърна от мястото си.

— Давай, Скот. Слушам.

— Проблемът ни — започна Скот, — ще бъде да се измъкнем навреме и да се задържим заедно, докато не ни вдигнат с вертолетите. Ако там, долу, беше гладка водна повърхност, най-голямата ни тревога щеше да бъде да не поемем твърде много и твърде бързо вода през товарния люк и да потънем. Но долу вилнеят големи вълни и стратегията ми ще бъде да кацнем напречно на вятъра и успоредно на гребена на една от тях. Ако успеем, първо ще се потопи опашката, а след това — крилете, когато гребенът се спусне под нас. Въпрос на чиста случайност е дали ще спрем веднага и с невредима машина, или ще се завъртим и самолетът ще се пречупи. Всички трябва да са здраво привързани с коланите, а трябва да завържем и Джери там, долу.

Линда се прокашля.

— Значи… има вероятност да бъдем нокаутирани, така ли?

Скот кимна.

— Ще бъда безпощадно откровен, Линда. Има опасност всички да изгубим съзнание за прекалено дълго време, преди да се възстановим. Ако след приводняването един или двама от нас са още в съзнание и са в състояние да предприемат нещо, те ще разполагат с няколко секунди, за да измъкнат всички останали изпод коланите на креслата им, да издърпат въженцата за надуване на жилетките и да се опитат да ги изтласкат през вратата.

— Скот, имаме въженца за надуване на тези жилетки — намеси се Док, — не е ли по-разумно да се завържем всички още сега?

Скот си спомни тренировките по оцеляване и сви рамене.

— Това може би е добра идея, стига да не се оплетем, докато се опитваме да излезем от кабината.

— Ами Джери? — попита Вивиан.

Скот въздъхна тежко — Джери го притесняваше силно. Шансът да се измъкне ранения, упоен бордови инженер през вратата и да го напъхат в спасителната „кошница“ на вертолета без да увредят и без това смазаните му крака и таз, бе нищожен.

— Ами… — започна Скот, — просто ще трябва да го изнесем внимателно и да го качим първи в „кошницата“.

— Кошница ли? — попита Линда.

— Може и да е спасителна мрежа или каквото са ни приготвили там.

Той обрисува някои от спасителните средства, използвани от флота.

— Ако е това, което очаквам, просто се претъркулваш вътре и се отпускаш. Екипажът на коптера ще свърши останалото.

Линда гледаше през вратата към дъното на товарния отсек. Скот проследи погледа й към купчината изследователски материали от Антарктида, които с толкова труд преместиха и привързаха с осигурителни въжета.

— Съжалявам за оборудването и за резултатите от изследванията ти, Линда — рече тихо той. — Бих искал нещата да се бяха развили другояче.

— Няма нищо.

— Ще можеш ли да ги възстановиш, поне отчасти?

Тя кимна.

— Но първо трябва да оцелея след тази баня, нали?

Вивиан се наведе напред.

— Скот? — рече тя. — Какво ще изпитаме, когато се ударим о водата? Честно.

Той сви рамене.

— Мога само да предполагам. Досега не съм приводнявал самолет. Но ще спуснем клапите и колесниците, ще летим колкото е възможно по-бавно и ако направим всичко както трябва и извадим късмет, ще бъде като много тежко кацане, веднага след което през отворения люк ще нахлуе водопад. Вятърът е със скорост около шейсет мили в час, но не мога да кацна право срещу него, тъй че предполагам ще имаме насрещен вятър с около четирийсет мили в час, а ако мога да забавя самолета до сто мили в час, това ще означава, че ще срещнем водата с около шейсет или седемдесет мили в час. Поносимо е.