Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Той се обърна към старши офицера на вахтата.

— Радиостанциите дублирани ли са, старши? Можем ли да говорим със самолета?

— Да, сър.

Той посочи един от пултовете и командирът взе микрофона:

— „Скот еър“ петдесет, тук е „Айзенхауер“, как ме чувате?

Скот Макей отговори почти мигновено.

— Високо и ясно, „Айзенхауер“, слава богу.

— Командир Макей? Тук е капитанът.

— Здравейте, господин капитан. Благодаря за помощта.

— Вашето колетче очевидно е гръмнало, Скот. Имате ли някакви поражения там горе?

Скот набързо му описа всички аномалии.

— Окей — продължи командирът на „Айзенхауер“. — След малко ще те прехвърля на началника на полетите. Той ще ви зададе курс и ще координира действията ни така, че да можете да се справите. Трябва да държим курс по вятъра, докато се приводнявате, за да можем да вдигнем коптерите.

— Разбрано, сър.

— Желая ви успех.

Командирът остави слушалката и погледна към офицера, който се присъедини към тях — командирът на ескадрилата самолети Ф-14.

— Е, Бил, как оценяваш шансовете му?

Капитанът първи ранг заби поглед в земята, но след няколко секунди погледна командира в очите.

— Подскачащия е добър пилот, сър, но ще бъде чудо, ако успеем да измъкнем и един човек от този самолет жив. Навън имаме десетметрови вълни.

— Значи перспективите да кацне са съвсем лоши?

— Ще бъда изумен, ако самолетът не се разпадне при удара о водата. Той ще трябва да се приземи върху гребена на вълната толкова точно, че ще бъде прецедент, но дори и това да стане, при онзи отворен товарен люк ще потъне като камък.

— Значи смяташ, че е безнадеждно?

Капитанът поклати отрицателно глава.

— Не е безнадеждно, но е близо до безнадеждността. Шансовете им да оцелеят са много малки.

ВВС Едно — 8:08 вечерта, източно време

Повече от две минути спътниковите връзки предаваха „маймуни“ и „снежинки“, вместо шифрования поток от секретни данни, който обикновено свързваше монтирания на самолета кабинет за телеконференции на президента със съответните звездни кабинети в Ситуационната зала и в Пентагона. Но макар и бавно — благодарение на екип техници, които цифрово „масажираха“ сателитните транспондери, за да влязат в оперативен контакт — връзките се възстановиха.

В залата на Пентагона образът на президента най-сетне се избистри.

— Окей, какво е състоянието при вас? — попита президентът. — Получих потвърждение, че сме имали експлозия.

Генерал Кини пристъпи по-близо до заседателната маса и информира президента за непрекъснато увеличаващия се брой доказателства, че експлозията е причинила някои много странни ефекти.

— Изводът, генерале — попита президентът, — командните ни и управленски мрежи и системи още ли са в действие?

— Да, сър.

— Значи няма явни поражения върху военните канали, така ли?

— Нямаме идея колко са се изключили, сър. Бяха поразени всякакви видове свръзки, включително и тази. Но сме в оперативна готовност в световен мащаб.

Президентът кимна:

— Добре.

— И както изглежда, всичко се връща към нормалното. Нямаме оценка за пораженията върху гражданските системи. Откровено казано, имахме много проблеми при връзките по гражданските комуникационни линии, което е обезпокоително.

Президентът седна и изгледа за миг генерала.

— Онова нещо се е взривило на триста метра дълбочина, генерале. Как би могло да увреди вашите защитени комуникационни линии?

— Не зная, господин президент… Твърде рано е да се прецени. Но се обзалагам, че ще установим, че това не бе обичайна ядрена експлозия. А ако наистина е била Вълната на „Медуза“, всички сведения за това как е било конструирано оръжието просто вече са се изпарили.

Президентът се намръщи.

— А ако бяхте успели да го разчовъркате в „Сеймур-Джонсън“, Голдсбъро сега щеше да е просто нова Хирошима с всички съпътстващи последици.

Генералът предпочете да не отговаря.

— Какво е състоянието на хората на борда на 727?

Генералът го информира за предстоящото им приводняване в близост до „Айзенхауер“.

— „Айзенхауер“ се беше насочил да се прибере в Норфък, опитваше се да заобиколи урагана от юг. Той е единственият кораб, който е достатъчно близо, за да го използваме за спасителна операция.

— А двата Ф-15 не са успели да пристигнат навреме, за да предадат кода, така ли?

— Точно така, сър. Те са открили боинга в момента, когато вече са изхвърляли бомбата.

Генералът знаеше много повече, но подробностите за това, че единият изтребител едва не бе улучен от палета и за висящата пътничка можеха да почакат.