Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Генератор номер три най-сетне включи и Скот направи необходимото да го свърже в паралел, преди да натисне и останалите бутони, за да възстанови захранването.

— Държи, Док — обади се той.

Скот се върна в креслото си, а Док направи оценка на ситуацията:

— Радарът е извън строя, автопилотът — също, радиостанциите — и те навярно, но не съм ги пробвал.

Скот погледна към двата Ф-15, които още летяха до лявото им крило. Виждаше, че и двамата пилоти бяха навели глави в кабините си. Микрофонът още бе включен към радиостанцията на военните честоти.

— „Вълк“ едно и две, там ли сте още, момчета? И вас ли ви раздрусаха същите електронни проблеми като нас?

Шлемът на водещия пилот се надигна и той погледна към боинга, преди да отговори.

— Да, „Скот еър“. — Статичното електричество почти заглуши гласа му, но след малко поутихна. — Добри боже, мисля, че бомбата ви току-що избухна. Компютърът ми тук е извън строя.

— Скот… — намеси се Док, без да откъсва очи от таблото с уреди пред себе си.

— Да? — Скот рязко изви глава надясно и проследи пръста на Док към централния пулт.

— Това нещо не отчита вярно. Компютърът му пробутва неверни данни.

Навигационният компютър на централния пулт, както и инерционната система бълваха на дисплеите си поток от безсмислени числа.

— Не свързвай автопилота към компютъра — предупреди Скот.

— Няма проблем — отвърна Док. — Автопилотът също не работи.

— Продължавай по курс едно-осем-нула, докато не се свържем отново с „Айзенхауер“. Поне разполагаме с най-необходимите навигационни инструменти — скоростомер, висотомер, изкуствен хоризонт.

Зашеметени, и двамата гледаха безмълвно напред в продължение на няколко секунди.

— Боже мой — промълви Скот. — Онова нещо е било истинско. През цялото това време сме летели с истинска водородна бомба на петнайсет метра зад гърба си!

Док бавно поклати глава.

— И аз не вярвах… — Пребледнял като платно, той погледна към Скот. — Ще им се обадиш ли?

Съвсем разсеян, Скот обърна глава:

— Какво каза?

— Корабът. Ще се обадиш ли на кораба?

— О, да.

Скот провери отново честотата на военната станция, вдигна микрофона до устните си и погледна към Док. После натисна бутона и повика „Айзенхауер“.

Отговор нямаше.

Опита отново.

Резултатът беше същият.

Набра аварийната честота на една от стандартните за гражданската авиация радиостанции, но тя бе напълно замлъкнала.

— Док, УКВ-то дори не работи.

— Но станциите на военните честоти работят, нали?

— Да. Защо е така?

— Нямаха ли военните станции специална защита?

Скот кимна.

— Прав си. Навярно имат щитове срещу ЕМИ атака.

— Съмнявам се, че нещо друго тук на електронна основа работи, включително компютрите за управление и навигационните радиостанции.

— Как можем да намерим онзи кораб без навигационни средства? — попита Скот.

— Не знам. Океанът е голям. Радарът също е извън строя, инак бихме могли да ги засечем върху повърхността на океана. Скот, защо не помолим нашите „сенки“ за помощ?

Скот кимна и натисна бутона за предаване.

— „Вълк“ едно, радарът ни е извън строя. Твоят работи ли?

— Още не, „Скот еър“. Работим по въпроса.

— Имате ли връзка с командването си? — попита Скот.

— Засега — не — беше отговорът.

— Питахме се дали бихте могли да ни помогнете да намерим „Айзенхауер“, ако не успеем да се свържем повече с него.

Скот долови изпукването по микрофона на Ф-15 и чу как пилотът на водещия „Вълк“ пое дълбоко дъх, преди да заговори.

— Аз си мислех да ви помоля за същото относно намирането на нашия танкер.

Как, по дяволите, бих могъл да му помогна? — зачуди се Скот.

— Това бе калпава шега, „Скот еър“ — добави бързо водещият Ф-15. — За нас ще бъде критично важно да намерим летящия си танкер до двайсетина минути.

Боен информационен център — самолетоносач „Айзенхауер“ — 8:03 вечерта, източно време

Дисплеите в електронния мозъчен център на атомния самолетоносач бавно-бавно оживяха отново.

— Състояние, старпом? — попита командирът.

— Връщаме се към нормалното положение, сър, при по-голямата част от екипировката. Няколко антени горе не работят, един радар е извън строя. Но спътниковите свръзки са възстановени. Бързият информационен трафик от спътниците потвърждава експлозията.

— Мистър Уилсън? — обърна се командирът към един от вахтените офицери.

— Сър?

— Време е да се обадим на началството. Съобщи на Атлантическото командване за състоянието ни и за понесените щети. Подгответе се да помогнем за спасяването на екипажа на гражданския самолет… стига да е още читав.