Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Скот натисна бутона.

— Боен кораб „Айзенхауер“, тук е „Скот еър“. Чувам ви отлично.

— Да, но къде се намира той? — попита Док.

— Точно това ще се опитаме да разберем — рече Скот, вдигнал в очакване микрофона.

Гласът долетя отново, примесен с нотки на вълнение.

— Разбрано, „Скот еър“, ние също те чуваме отлично! Имаме спешна информация за обезвреждането на „Медуза“! Въведете чрез клавиатурата числото едно и след това натиснете клавиша Enter. Това би трябвало да дезактивира оръжието. След това ни съобщете какво е станало. Критично важно е да направите това веднага. Съобщението е от Пентагона. Ще стоим на стендбай.

Док видя как лицето на Скот пребледня като платно — той погледна надясно и отново впери погледа си напред.

— За какво става дума, Скот? — попита Док.

Скот бавно клатеше глава.

— И аз си мислех за това, Док. Минута преди да изхвърлим устройството. Можехме просто да го изключим.

— „Скот еър“, разбрахте ли инструкциите? — попита операторът от флота.

— Оръжието е изхвърлено — каза му Скот. — Изхвърлихме го преди почти десет минути.

Намеси се гласът на водещия Ф-15.

— „Скот еър“, изпратиха ни тъкмо за да ви предадем това съобщение, ала вие изхвърлихте бомбата преди да успеем да се свържем. Между другото, следим разговора ви с „Айзенхауер“.

Последва дълга пауза, преди ефирът да оживее отново.

— „Скот еър“, тук е „Айзенхауер“. Разбрахме, че оръжието е изхвърлено. Можем ли да ви помогнем с нещо?

Скот изсумтя, погледна Док и извъртя очи нагоре, преди да натисне отново бутона.

— Можете и още как! Кажете ми къде точно се намирате, „Айзенхауер“ — дължина и ширина. Може да се наложи да кацнем до вас, ако сте достатъчно близо, а ако го направим, ще се нуждаем от спасителните ви средства.

На същата честота се чу друг глас — несъмнено принадлежеше на някой от вахтените офицери, заключи Скот.

— „Скот еър“ — на „Айзенхауер“. Повторете.

Скот повтори молбата си.

Последва нова кратка пауза.

— „Скот еър“, вие първи съобщете координатите си, както и скоростта, височината и курса.

Док поклати гневно глава, но Скот вдигна ръка да предотврати протеста му; взря се в показанията на спътниковата навигационна система и натисна бутона на микрофона:

— В момента сме на трийсет и три градуса, четирийсет и пет, точка осемдесет и пет минути север, седемдесет и три градуса, четирийсет и една, точка нула пет нула минути запад. Намираме се на четири хиляди метра височина, магнитен курс две-шест-нула градуса, скорост двеста и десет мили в час. Така. Как ни намирате, момчета?

Скот пусна бутона и погледна Док.

— Те трябва да получат разрешение от командира си, за да ни съобщят координатите си. Могат да ни съобщят само курса към тях.

— Процедури за безопасност ли? — попита Док.

Скот кимна.

Мълчанието преди „Айзенхауер“ да се обади отново продължи трийсет секунди.

— Окей, „Скот еър“, поемете по курс едно-осем-пет градуса и запазете височината си.

Скот набра новия курс и кимна, след като Док веднага предприе завой на юг. След това отново натисна бутона на микрофона:

— Окей, предайте на командващия полетите, че имам намерение да се приводня близо до вас и ще се нуждаем от незабавна спасителна операция. На борда са пет души, единият от които — тежко ранен, ортопедични контузии, а друг се нуждае от кардиологична помощ и лекарско наблюдение.

— „Скот еър“, тук се блъскаме срещу вятър със скорост шейсет възела и десетметрова вълна. Нищо не може да излети от палубата, включително и коптерите.

Преди да отговори, Скот затвори очи и помисли няколко секунди.

— Окей, „Айзенхауер“, ето какво е положението. С вахтения офицер ли говоря?

— Да.

— Ние сме осакатени. Липсва вратата на товарния люк, имаме повреди по опашката, единият ни двигател е откъснат от самолета. Разполагаме точно с нула спасителни сала. Това разбрахте ли го? Нула. Имаме спасителни жилетки, но един от нас е твърде тежко ранен, за да плува дори и със спасителна жилетка. Щом вълната е десетметрова, нямаме голям шанс да се приводним без да закачим с крило водата и да се преобърнем, а с тази голяма дупка в борда, птицата ще потъне мигновено, дори ако не се прекърши. Както навярно знаете, самолетът ни е Боинг-727. Да го кажа ли с две думи? Без вертолети, които да ни приберат веднага, ние сме мъртви. Ще предадете ли, моля ви, всичко това на командира?

— Разбрано, „Скот еър“.

— Командирът същият ли е, който беше преди година?