Джон Нанс - Проектът „Медуза“

— Покажи ми сегашните му координати и къде смятате, че е изхвърлил онази проклета бомба.

Старпомът кимна и посочи координатите, както и радарните отметки, които се движеха на юг към самолетоносача.

— Боингът и двата Ф-15 на ВВС са точно тук, на около седемдесет мили северно. Бомбата е изхвърлена на около сто и четирийсет мили северно от нас. Корабът ще бъде на курс по вятъра след три минути, сър. На палубата скоростта на вятъра може да бъде стабилизирана до около двайсет възела. След пет минути ще качим на палубата два коптера.

Старпомът се взря в изражението на командира:

— Още ли се очаква експлозия?

Командирът сви рамене.

— Никой не знае със сигурност. Лично аз подозирам, че онова проклето нещо е било измама. Никога не са ни информирали за разработката на такова оръжие като „Медуза“, и не мога да приема идеята, че някакъв побъркан учен сам би могъл да го конструира у дома си.

— Но официалното становище е, че бомбата е истинска, нали?

Командирът кимна.

— Пентагонът е убеден, че е истинска ядрена бойна глава. Но ако наистина експлодира, то поне ще е на триста и повече метра дълбочина и шелфът ще заслони континента от Вълната на „Медуза“, ако се окаже действителна. Но ако греша, ще се наложи да разберем колко добре са защитени тези кораби от електромагнитните вълни.

Последва кратко мълчание, след което старпомът се прокашля и заговори отново:

— Доколкото разбрах, вие познавате пилота на онзи самолет, сър?

Командирът се засмя.

— Мистър Макей ли? — кимна той. — Добър хлапак, добър офицер, дори и за един пилот — и опасен хандбалист. Затова го зная. Обикновено не познавам пилотите на „Томкет“-ите. Но той бе единственият на борда, когото изглежда не можах да преодолея в играта.

Старпомът се усмихна, а командирът взе фуражката си, но точно в този миг се почувства някакво колебание в елзахранването на БИЦ, за миг изгасна и без това мъждивото осветление. Отначало бе само примигване, последвано от стихналия шум на вентилаторите, охлаждащи залата.

— Какво беше това? — попита разтревожен старпомът.

Командирът се огледа бързешком: по екраните на радарите и компютърните дисплеи експлодираха облаци снежинки от статично електричество, проектираната на стената карта се разпадна мигновено на ивици от най-причудливи изображения.

— О, мамка му! — изруга тихо командирът.

— Какво?

Погледът на старпома се стрелкаше напред-назад, а съзнанието му отказваше да приеме изображенията и звуците на полудялата електроника.

— О, мамка му! — повтори той.

В крайна сметка бомбата се бе оказала истинска!

„Скот еър“ 50 — 8:01 вечерта, източно време

Високият вой на изтормозената електроника се чу твърде ясно в говорителите на тавана на кабината. Док и Скот се спогледаха разтревожени — по гърбовете им пробягаха ледени тръпки.

Навън проблесна светлина, която можеше да бъде и от светкавица, последвана от кратко, но ярко лумване на радарния екран, преди той да изгасне напълно. Скот забеляза, че и дисплеят на спътниковата навигационна система също просветна и изгасна.

Док погледна електронния си часовник и видя, че екранчето му бе празно, а в същия момент работещите два генератора изключиха и самолетът остана само на акумулаторно захранване.

— Всички генератори са извън строя — обяви Скот. — Продължавай с управлението, Док. Аз ще отида до пулта на Джери.

Скот свали колана си, промъкна се между Линда и централния пулт и с плавен подскок се озова на мястото на бордовия инженер.

Джери отвори очи и се опита да осъзнае какво става, докато Скот се зае с генератор номер две и се опита да го включи отново.

— Пада напрежението и на акумулаторите, Скот. Флуктуации — навсякъде.

— Почакай малко — отвърна Скот.

Поредица странни просветвания и изгасвания на аварийното осветление, захранвано от акумулаторите, хвърляха нереални сенки в кабината; в това време Скот натисна съответния ключ и задейства отново единия от генераторите, задвижвани от двигателите.

Таблото в кабината се обля в светлина.

— Запалих втория генератор — обяви той.

Пръстите му потърсиха копчетата и ключовете за активирането на генератор номер три, за да го свърже в паралел с втори за захранване на самолета.

Той отказваше да включи.

Преряза го страха, че и нещо друго може би ги дебнеше в гръб. Той се опита да потисне тази мисъл.

Оръжието „Медуза“ бе термоядрено. Ако то бе причината за всичко това, дали нямаше да ги настигне и ударна вълна? Ами радиоактивното излъчване?