Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Залепи лице о едно от прозорчетата и погледна надолу. Видя само дрехите на Линда, издути от яростния вятър, който обтичаше крилото. Каза на ум една къса молитва, докато хващаше лоста и го поставяше в положение „Отворен“.

Аварийният люк поддаде и с едно бързо движение той го издърпа към себе си, завъртя го и го изхвърли безцеремонно върху пода на товарния отсек.

На петнайсет метра встрани водещият пилот на двойката Ф-15 включи на честотата за връзка с водения и натисна бутона.

— Втори, от първи.

— Втори слуша.

— Натисни бутон пет, говори с командния пункт да изпратят танкера на изток за среща, височина на полета две-пет-нула. Да дойде колкото е възможно по-насам. На тази височина и скорост горивото ни скоро ще стигне критична точка.

— Разбрано.

Водещият се отмести вляво, малко под и зад 727, за да огледа изтичането на гориво. След като воденият се присъедини към него, заеха позиция малко над крилото на боинга и видяха, че в дъното на крилото имаше нещо. Като осъзна какво бе то, той ахна.

Натисна бутона на микрофона.

— „Скот еър“! „Скот еър“! Жената е на лявото ви крило, до фюзелажа.

В кабината на „Скот еър“ 50 Док остана поразен за миг от шока, преди да грабне микрофона и да отговори:

— Разбрано.

Без да знае, че Скот е наясно със ситуацията, Док взе микрофона на парлангото и гласът му избумтя в товарния отсек.

— Скот! Линда се държи на лявото крило! Пилотът на изтребителя я вижда на лявото крило!

Скот вече бе излязъл до кръста от люка във въздушната струя. Нямаше миг за губене. Знаеше, че нищо не можеше да се задържи в тази част на крилото — освен ако го нямаше осигурителното въже, което нишка по нишка се прерязваше от острия ръб на товарния люк.

Линда се намираше малко назад от аварийния изход, с лице долепено до крилото, със затворени очи, без да разбере, че Скот се бе появил над нея.

Той разтвори крака, за да получи здрава опора за тялото си, след това се наведе и я сграбчи за раменете.

Линда вдигна рязко глава, шокирана, че изведнъж го вижда над себе си.

Погледна към отвора на аварийния люк, а Скот плъзна ръце под мишниците й и улови примката на въжето около гръдния й кош. Тялото й все още изпитваше съпротивлението на въжето, но точно когато той започна да я изтегля към себе си, последните нишки се скъсаха и свободният край на въжето се изви като змия във въздушната струя зад тях.

Тя видя как въжето изплющя и се разви и веднага осъзна какво бе станало. Сега вече единствено неговата хватка я задържаше срещу силната струя. Линда се опита да се хвърли напред към люка. Беше вкочанясала, движенията й бяха забавени, а и във въздушния поток със скорост двеста мили в час и той бе на път да замръзне. Ъгълът бе невероятно труден. Той трябваше да извие тяло, да се наведе странично и да се опита да я изтегли към себе си, а след това — и през аварийния люк, като в същото време се стреми с все сили да не изпадне сам през отвора.

Внезапен дъждовен порив го заслепи за миг и заплаши хватката му, ала не му бе необходимо да вижда, за да я издърпа. Бавно, много внимателно той я заизтегля сантиметър по сантиметър към отвора, усети сплъстената й от дъжда коса по бузата си, след като успя да сключи пръсти зад гърба й и да задърпа по-силно. Вкара главата й в аварийния люк, а тя риташе с крака, за да му помогне.

През изхода минаха и раменете й. Скот вече бе вътре и прокара ръцете й през отвора. Линда сграбчи рамката на люка и се изтегли навътре, катапултира тялото си върху тялото на Скот, събори го по гръб на пода и се строполи до него.

Той я прегърна и я притисна силно, подложил ръка под тила й. Тя също се притискаше о него — разтреперана, обгорена от вятъра и вкочанена, а и двамата нито бяха в състояние, нито искаха да се пуснат.

Гласът й бе прегракнал:

— Боже господи… Скот… Благодаря ти. Мислех си, че…

— Знам!

— Бомбата не избухна! — сепнато рече тя.

— Какво?

Той изглеждаше озадачен.

Тя се отдръпна леко и изтри водата от челото му с трепереща ръка. Произнасяше малко завалено думите, опитваше се да възвърне гласа си.

Не можеше да крещи, затова се наведе към ухото му.

— Оръжието „Медуза“.

Той кимна и тя отново се отдръпна.

— Дотук — добре. Разполагаме с още няколко минути, ако таймерът на устройството още работи.

Скот изведнъж осъзна с вледеняваща яснота, че свободния край на осигурителното й въже продължаваше да виси през аварийния люк и подръпва леко тялото й. Той бързо го развърза, след което й помогна да се изправи. Краката й бяха като налети с олово и тя с мъка се затътри напред. Скот я прегърна през кръста и прехвърли едната й ръка през врата си. Така почти я отнесе до вратата на кабината.