Джон Нанс - Проектът „Медуза“

— Ф-15, снижавам се, за да опитаме да я приберем.

Док бутна леко щурвала напред и започна да изтегля плавно ръчките на газта.

Лявата ръка на Линда се изплъзна от хватката на Скот и двамата размахаха ръце в опит да се уловят отново. В един миг Скот си помисли, че я бе изтървал, ала стисна още по-здраво, с все сили дясната й ръка и отново възстановиха контакта си.

Не можеше обаче да я изтегли, обезсилваше се, опората на десния му крак заплашваше всеки миг да поддаде, макар изправянето на крилете да помогна неимоверно. Въздушната струя биеше безмилостно по Линда, а гравитацията я изтръгваше от него.

Той изведнъж се усети по-лек, след като Док насочи носа на самолета надолу — инстинктивно се опита да издигне Линда и да я издърпа назад. Ако можеше да я залюлее и да я прехвърли над ръба на люка и обратно в самолета…

Но допълнителното движение се оказа твърде силно и той усети как ръцете й се изтръгват от неговите. Видя я как пада и се носи към лявото крило. Поради намалелите гравитационни сили тя се издигна леко, тялото й пое назад в струята, а ръцете им вече стискаха само… въздух.

Водещият пилот на Ф-15 намали скоростта и се изравни със снижаващия се покрай него боинг.

Той виждаше сега 727 от друг ъгъл и разбра, че от повредения преден ръб на крилото изтича гориво. Огледа по-внимателно боинга, изостана малко със своя „Ийгъл“, след това се снижи, за да погледне още веднъж. Воденият му летеше вляво, успоредно с кабината. Точно това очакваше да види.

Но онова, което не видя , бе причината стомахът му да се свие на топка. Жената, която висеше под товарния люк, бе изчезнала.

Линда Макой знаеше, че животът й бе свършил. След като ръцете на Скот се изплъзнаха, тя размаха ръце да се улови за нещо, съзнанието й се съпротивляваше бясно на мисълта за дългото и студено падане, което й предстоеше. В този момент краката й докоснаха твърда повърхност.

След като вятърът със скорост двеста мили в час ускори движението й назад, 727 се заспуска по-бързо от нейното тяло и вместо да падне под лявото крило на самолета, тя се плъзна върху него.

С отчаян изблик на енергия Линда потърси да се улови за каквото и да е, но гладката алуминиева повърхност се плъзгаше под нея и тя полека се смъкваше към задния му ръб.

Внезапно, неочаквано дръпване под мишниците й я просна неподвижна по лице върху крилото. Вятърът я изтласка към фюзелажа — там, където крилото се съединяваше с корпуса на самолета.

Осигурителното въже! — помисли си тя.

Линда погледна встрани и нагоре. Видя прозорчетата на салона току над себе си. Въздушната струя бе жестока. Косата й се опъваше назад толкова силно, че я заболя глава; имаше чувството, че клепачите й ще се изтръгнат.

Ала осигурителното въже държеше, все още привързано към кнехта на пода в товарния отсек.

Тя протегна ръце, улови въжето и опита да се изтегли напред срещу главозамайващата сила на вятъра. С помощта на коленете си успя да се придвижи сантиметър по сантиметър напред, докато не стигна най-високата точка на овала на крилото.

727 вече излизаше от снижаването и тя се почувства по-тежка, ушите й пукаха, необходими бяха по-големи усилия да се задържи на място.

Успя да погледне напред. Видя Скот през товарния люк — държеше се за въжето и я гледаше с безпомощно удивление, а сетне той изведнъж изчезна.

Тя погледна зеещата пропаст между предния ръб на крилото и отвора на товарния люк. Разстоянието бе повече от три метра. Дори и на земята не би могла да скочи от крилото до вратата. Единственият начин да се върне бе да скочи от предния ръб на крилото и да увисне на въжето с надеждата да я изтеглят.

Невъзможно! Скот не можеше да я изтегли, дори и въжето да издържеше.

Тя затвори очи и долепи лице до крилото; изведнъж я обля дъждовен душ, който спря тъй внезапно, както бе дошъл. Проблясък от светкавица и гръмовен тътен долетяха някъде отляво. Може би проблясъкът бе от очаквания ядрен взрив — ала светлината мигновено избледня, значи бе само светкавица.

Ще загина тук, навън! — осъзна тя. Обзе я огромна тъга. Нямаше начин да оцелее дълго на крилото, дори въжето да издържеше.

Скот бе изпаднал мигновено в шок, след като Линда се изплъзна от ръцете му, ала като я видя върху крилото, задържана от осигурителното въже, той изведнъж се сепна и съзнанието му бе обладано от една-едничка мисъл:

Аварийните изходи над крилете!

Скот се втурна назад към крилото, сърцето му заби бясно. Сети се, че изобщо не бе проверявал аварийните изходи, но ако не бяха ги махнали, когато са преустройвали самолета в товарен, би могъл да отвори един от тях и да изтегли Линда в самолета.