Джон Нанс - Проектът „Медуза“

Док го погледна.

— Каза, че искаш да приводнявам със спуснати колесници?

Скот кимна.

— Знам какво пише в учебниците, Док, но ако колесниците първи заорат, ще намалим скоростта по-бързо и то преди фюзелажът да навлезе във водата.

— Но те могат и да ни преобърнат.

— Възможно е — кимна Скот. — Ала за мен този вариант е по-разумен. Не си ли съгласен?

— Никога не съм приводнявал — отвърна Док. — Най-малкото боинг. Мисля, че всички сега правим само предположения.

— Каза, че не разполагаме със спасителни салове, нали? — попита Вивиан.

Скот кимна и въздъхна.

— Аз… не очаквах полети над водни пространства, когато основавахме компанията. Спасителните салове са скъпи и доста тежки… — Гласът му стихна, удавен от притеснение.

— ФАА не ги изисква, Вивиан, дори и за членовете на екипажа — добави Док. — Освен ако няма да летиш дълго време над вода, което ние не планирахме да правим.

— Докато не се появих аз — произнесе мрачно Вивиан.

Док се обърна веднага към нея.

— Не исках да кажа такова нещо. В цялата тази работа ти си толкова жертва, колкото сме и ние.

Линда се протегна и взе ръката на Вивиан в своята.

— Това е истината, Вивиан. Ние всички чухме там отзад.

— Ние знаем и сме на едно мнение, Вивиан — добави Скот. — Не бива да се чувстваш виновна.

Вивиан кимна, погледът й бе фиксиран върху Джери, който бе потънал в наркотичен сън.

Последваха няколко секунди мълчание, след което Скот отново заговори:

— Добре, ако самолетът започне да потъва, плувайте от кабината към товарния люк. Дори и да е под водата, съществува възможност да се измъкнете и да излезете на повърхността. Не се предавайте! Това е най-важното.

— Водата там, долу, може би е под влиянието на Гълфстрийма и температурата й вероятно ще е в рамките на шестнайсет — осемнайсет градуса, което означава, че ще е… ами, доста топла. Но няма да ви се стори топла. Ще въздейства шоково върху организма, но слава богу, че не се намираме в Северния Атлантик.

Мислите им бяха прекъснати от гласа на диспечера на борда на „Айзенхауер“.

— „Скот еър“, снижете се сега до триста метра, подходете отляво с курс едно-четири-нула. Ние ще ви водим докато излезете под облачния покров, който е на хиляда и двеста метра и после — до кораба. Обадете се, когато ни видите.

— На какво разстояние сте, „Айзенхауер“?

— На двайсет и една мили. Когато видите кораба и се обадите, ще ви прехвърлим към началника на полетите за инструктаж по онова, което вече сме отработили по зоната на приводняване.

— Разбрано, „Айзенхауер“.

Мостик — боен кораб „Айзенхауер“ — 8:08 вечерта, източно време

От разположените дълбоко в недрата на кораба хангари, носовият асансьор бе издигнал на летателната палуба два вертолета „Сий кинг“. Тъй като корабът се движеше с почти четирийсет възела скорост, а вятърът духаше откъм кърмата, скоростта му на летателната палуба бе сведена до двайсет, а на поривите — до трийсет мили в час.

Малък екип от палубни моряци бе разтворил витлата и бе поставил спирачните обувки върху колесниците на двете морски кончета, а пилотите и водолазите наложиха шлемовете си и заеха места. След като получиха нареждане от началника на полетите, двата екипажа включиха двигателите и завъртяха витлата си. Корабът се люлееше и напречно, и надлъжно на гигантските вълни, предизвикани от урагана „Сигрид“.

На мостика няколко старши офицери се бяха надвесили заедно с командира над голям лист хартия, върху който бе начертана диаграма на предстоящата маневра и спасителна операция.

— Трябва да продължим по вятъра, но ако целим той да се приводни пред нас от ляво надясно — ето така — по гребените на вълните, с известен късмет той ще спре на не повече от триста метра от десния ни борд.

— Значи — повтори командирът, — той ще кацне под около четирийсет и пет градуса спрямо вятъра?

— Ние сега държим курс нула-едно-нула градуса. Вятърът е точно по кърмата — едно-девет-нула градуса. Преобладаващата посока на гребените и падините на вълната е грубо казано от запад-северозапад към изток-югоизток. Тъй че ако може да подходи за приводняване с курс, да речем, едно-нула-нула градуса…

— Изток-югоизток, с други думи? — попита командирът.

— Точно така. Тогава вълната ще му е попътна и все пак ще е до голяма степен срещу вятъра. Ако ни държи отдясно и се приводни току пред носа ни, ще се озове възможно най-близо до нас.

Командирът проучи начертаните набързо линии на маневрата и се изправи.