Джон Нанс - Проектът „Медуза“

— Питат дали сме готови, Скот — рече Док, стиснал микрофона.

Скот облиза устни, провери височината и кимна.

— Ще направя кръг около кораба по часовниковата стрелка и ще спусна колесниците и клапите. Ще поемем по курс пред носа му, както е планирано, и ще се приводним.

— Две минути? Пет минути?

— Кажи им между четири и пет минути.

Док предаде съобщението и диспечерът го потвърди. Говорителите на тавана изпукаха отново и се чу гласът на водещия пилот на Ф-15.

— „Скот еър“, вече виждате кораба, нали?

— Да — отвърна Док.

— Разбрано. Ние съвсем свършихме горивото. Възстановихме необходимите навигационни уреди, за да намерим танкера си, но нямаме достатъчно гориво да останем с вас.

— Няма проблем, момчета. Благодарим за ескорта.

Двата Ф-15 се отклониха и поеха на запад. След секунди те вече бяха изчезнали в облаците.

— Окей, Док, клапи — на две — нареди Скот.

— Разбрано, клапи — на две.

Док премести ръчката на клапите до указаната позиция и се вгледа в индикатора: клапите в предната част на крилете се разтвориха, последвани от лекото приспускане на големите подвижни плоскости в задната част на всяко крило.

— Клапи — на две — докладва той.

— Клапи — на пет, моля — добави Скот.

Док повтори командата и премести лоста до следващата отметка. Стрелките на индикатора се развъртяха отново и спряха на указаната позиция.

— Колесниците — спуснати, проверка по списъка за кацане.

Док посегна към ръчката, но се поколеба.

— А-а… Скот, аз наистина не се чувствам много комфортно с тези спуснати колесници.

Скот го погледна озадачен.

— Доколкото помня, ти прие, че нямало значение.

Док кимна.

— Така беше, но поразмислих и препрочетох страниците за приводняването в аварийни ситуации и разбрах защо не препоръчват да използваме колесниците.

— Кажи ми — рече Скот.

— Поради две причини. Първо, откриват се някои сравнително слаби напречни греди в пода и се създава опасност водата да го пробие, да нахлуе и да ни потопи по-бързо…

— Има логика — отвърна Скот.

— … и тъй като колесниците са зад центъра на тежестта ни, те могат да ни завъртят и да забием нос във вълните. Скот, в наръчника се твърди, че и без друго трябва да очакваме да изминем не повече от триста метра, след като се ударим във водата — при това без колесници.

— Това прави натиск от три до пет G при спирането, така ли?

— Точно така.

Скот кимаше.

— Добре, остави колесниците. Съгласен.

— Благодаря.

— Но ще трябва да изключим алармения сигнал на колесниците, инак ще чуваме само него, вместо да се чуваме един другиго.

Коланите на креслото на втория пилот вече бяха откопчани и Док си проправи път покрай Джери. Надвеси се над пулта му, за да намери ключа на алармата и да го превърти. След това превключи още няколко контакта по таблото на бординженера и се обърна към Скот:

— Ще привържа някои неща в кабината. Задръж самолета в хоризонтален полет.

— Разбрано — отвърна Скот.

След две минути Док вече бе в креслото си и закопчаваше коланите.

— Готово.

— Да сме забравили нещо? Ти четеш списъка при кацането, нали?

— Всичко е направено, Скот. Изключих климатика, затворих изходящите въздушни клапани от пулта, включих горивните магистрали, след това отидох отзад и проверих отново дали е затворена вратата под опашката, проверих и мрежата около товара на Линда, монтирах на мястото му люка за аварийния изход. След като всичко е затворено, дори при липсата на врата на товарния люк, има надежда самолетът да остане на повърхността няколко минути, ако…

— Ако не се пречупи при удара — довърши вместо него Скот.

Док кимна.

— Вярно — рече простичко той и отклони поглед надясно.

Виждаше как „Айзенхауер“ плава на пълен ход на север, докато Скот обърна от запад на север, като остави кораба вдясно от себе си. Ще има още няколко минути на маневриране, напомни си Док, след това ще се насочат на изток-югоизток току пред носа на самолетоносача и ще се спуснат, почти плъзгайки се по гребена на вълната да пресекат курса на кораба. Ще последва мигът за вземане на решение — Скот да потърси най-подходящата точка за приводняване.

Защо съм толкова спокоен? — запита се Док. Перспективата да оцелее при аварийно приводняване във висока вълна и след това да плува отчаяно, за да се спаси, едва ли беше успокояваща. Беше ужасен плувец и винаги се отнасяше с подозрение към морето.

Погледна към Скот, след това се обърна към Вивиан. Допреди няколко часа бяха просто екипаж, изпълняващ извънреден полет с две непознати на борда. А сега приличаха на семейство.