Дан Симънс - Петата купа

След смъртта през 1860 година на чичото на Шерлок, Шеринфорд — който управлявал „Сметището“ от името на бирмингамския земевладелец — бащата на Шерлок закупил (за твърде висока цена) подкопаната, обрасла с плевели йоркширска ферма, след което довел тринайсетгодишния Майкрофт и шестгодишния Шерлок в останалите трийсет и осем акра съсипани гори, безплодни полета, оголени пасища и замърсено блато. Майкрофт никога не излизал от малката си стаичка, но фермата — каквото бе останало от нея — била същински изследователски рай за младия Шерлок. Той дори се сдобил с едно пони с хлътнал гръб, което не спирал да язди през онези три златни години в Йоркшир Дейлс.

Но в началото на 1863 година бащата на Шерлок — който бил пияница и прахосник, и който, по спомените на младия Шерлок, често препускал с впрегатния си кон до близкия Суинтън, където прекарвал нощите (и много от дните си) в най-мизерните публични домове на Суейлдейл — изгубил собствеността над фермата, след като похарчил и последните пари, останали му от брат му Шеринфорд. След това бащата и двамата му изключителни, но недооценени синове се върнали в Лондон, към поредицата от все по-занемарени къщи под наем и пансиони. За Шерлок това означавало завръщане към обичайния живот на семейството, свързан с непрекъснато криене от кредиторите им, и собственото му завръщане на улицата.

Но Майкрофт, който бил навършил шестнайсет през тази година, не се върнал в Лондон с тях. Вместо това отишъл в Оксфорд.

Докато се намирали „в изгнание“ в „Сметището“ в Йоркшир Дейлс, баща им използвал математическата дарба на сина си Майкрофт, карайки го да преглежда внимателно описанията, давани от собствениците на състезателни коне, и да избира бъдещите чистокръвни победители, предлагани от Татърсол в лондонския Хайд Парк. После Холмс старши, след като телеграфирал на приятелчетата си в града, залагал на същите тези коне на хиподрума Александра Парк, известен и като „Тигана“. Онова, което Шерлок забелязал (а баща му не) било, че Майкрофт — на вид също толкова мързелив и апатичен, колкото дебел и гениален — взимал пари от залозите на баща си, за да прави свои собствени залози при бащиния си букмейкър, който живеел в Лондон, и после прехвърлял малките си, но неизменни печалби в отделна сметка. До 1863 година шестнайсетгодишният Майкрофт Холмс заделил доста парици. И знаел точно за какво ще ги похарчи.

Майкрофт бил приет в Оксфорд на шестнайсет години, плащайки обучението си и пансиона с пари от фонда „Татърсол-Тигана“, както обичал да го нарича, и късно една нощ, след като събудил младия Шерлок и изненадващо се ръкувал за довиждане с по-малкия си брат (Майкрофт мразел да докосва други хора и да бъде докосван от тях), той потеглил за Оксфорд. Със себе си взел единствено картонения си куфар с няколко дрехи вътре и сандвича със сирене, който му приготвил Шерлок.

През следващите няколко години, след като вбесеният му баща се отрекъл от него, Майкрофт изпращал на Шерлок изкусно шифровани писма, в които по-големият брат разказвал как се наслаждава на всичко, което му предлага уважаваното учреждение, включително на приятелството на някакъв професор по математика в Крайст Чърч на име Чарлс Латуидж Доджсън, който скоро щял да стане известен на света под името Луис Карол. Майкрофт и Доджсън станали първи приятели, споделяйки страстта си към математиката (особено към простите числа), сложните шифри и странните комбинации от цифри в такива ежедневни неща като разписанието на влаковете.

Уилям Шерлок Холмс така и не се запознал с Доджсън; по-малкият син прекарал годините в края на шейсетте и началото на седемдесетте, борейки се за оцеляване из жестоките улици на Лондон. В края на седемдесетте Майкрофт Холмс измъкнал по-малкия си брат от улицата и платил за обучението му в Оксфорд. Шерлок отказал да се запише в училището, където по-големият му брат бил позната и уважавана фигура. Тогава Майкрофт използвал парите, за да го прати в Сидни Съсекс Колидж в Кеймбридж с надеждата, че там Шерлок ще съсредоточи вниманието си върху естествените науки. Шерлок харесал някои от заниманията си в химическата лаборатория в Кеймбридж, но мразел учителите и състудентите си, затова скоро бил изключен — два пъти.

За да получи някаква представа за реалните ранни години от живота на Шерлок Холмс — биографията, която никога няма да бъде написана — човек трябва да използва за шаблон младежките години на Джеймс Джойс, с неговия вечно пиян, често жесток баща, който първоначално наемал хубави къщи в квартали като Кенсингтън, а после, бягайки от хазаите, които си искали наема, водел синовете си във все по-мръсни и по-малки къщи, следвани от занемарени стаи в долнопробни пансиони, миришещи на варено зеле. Шерлок не бе получил почти никакво формално обучение, с изключение на краткия му престой в Кеймбридж — никога не беше посещавал училище, частно или обществено, само понякога беше имал частни учители вкъщи (когато баща му правеше „някой удар“ на залаганията или с някое друго незаконно начинание).