Дан Симънс - Петата купа

Макар в кратките периоди, в които разполагал с пари и не бягал през нощта заедно със синовете си от хазаите, бащата на братята Холмс да имал навика да наема поредица от сравнително безполезни (и скоро готови да вдигнат ръце от младия Шерлок) домашни възпитатели, той похарчил доста пари за отлични учители в пет области: ръкопашен бой, който Шерлок започнал да тренира от седемгодишна възраст, бокс (включително времето, прекарано като спаринг-партньор на неколцина пенсионирани, но все още известни английски професионални боксьори), четиригодишно обучение от тайландски експерт в тънкостите на бойните изкуства Муай Боран, фехтовка (най-скъпото обучение; понякога младият Холмс работел с най-добрите френски експерти, дори когато семейството едва успявало да си купи храна) и стрелба.

Сякаш бащата на Шерлок си представял, че някой ден странният му, буен, но често затворен в себе си и мрачен син щял да стане войник. Разбира се, още във възрастта между осем и четиринайсет години Шерлок Холмс не се интересувал толкова от войнишката кариера, колкото от това да стане първият аеронавт, който е обиколил луната с балон.

Започна да вали. Холмс не носеше със себе си чадър, разбира се, тъй като занемареният му вид на американски работник не можеше да включва подобен аксесоар, затова просто нахлупи по-ниско мръсното ирландско кепе над веждите си и продължи да върви напред, макар паветата отдавна да бяха изчезнали. В тази част на югозападните предградия улиците бяха изчезнали съвсем, заменени с кални пътеки, разровени от дълбоки бразди; на места се виждаха нахвърляни дъски за по-лесно преминаване на късите разстояния между някоя порутена тенекиена барака и дървения ѝ нужник с три стени.

Източниците му в Ню Йорк му бяха казали, че за да намери онова, което търси, трябва да открие бившата ковачница на една от пътеките, наречена Кейсис Али, но в предградията, разбира се, нямаше пътеуказателни табели, нито застанали по ъглите полицаи, които да помоли за упътване (не че щяха да обърнат внимание на някой безработен простак като Холмс), а когато Холмс попита няколко опърпани хлапета, които се забавляваха, измъчвайки някакъв плъх, те започнаха да го замерят по главата с плодове от маклура.

Преди да открие изоставената ковачница и мъжете, които търсеше, Холмс стигна до някаква западнала търговска сграда, каквато се надяваше да открие сред колибите и празните фабрики. Премина по разпадащата се дървена веранда, изрита изкорубената ѝ врата и надникна вътре.

Някога в миналото това е било хотел за железничари — сред високите бурени се виждаха ръждясалите вече релси, които стигаха до сградата — но сега беше дом само на гълъби и четирикраки вредители. Дори най-бедните семейства от близките квартали не търсеха подслон тук. Причината за това очарова Холмс — таванът в голямата дневна, в която се влизаше през някогашното приемно фоайе, се беше срутил по много странен начин, образувайки груб кръг с диаметър около десет фута. Сградата беше на четири етажа и срутването привличаше интереса на Холмс с това, че ако надникнеше внимателно през дупката, можеше да види същите кръгли отвори във втория, третия и четвъртия етаж. Докато гледаше нагоре, лицето му се намокри от дъждеца, сипещ се през кръглата дупка на покрива, намиращ се на височина от около петдесетина фута.

Какво ли беше това тежко нещо, което бе успяло да пробие отвесен тунел през тавана, трите етажа и покрива? Дори процесът на гниене да беше достатъчно напреднал по времето на събитието, и най-тежкото легло, метален сейф или пиано нямаше да успеят да сътворят такива разрушения в плътния покрив и подсилените подове.

По пода на приземния етаж, където стоеше Холмс, нямаше никакви следи, с изключение на червеникаволилавото обезцветяване във формата на петнайсетфутов астерикс върху напуканите дъски на пода. Сякаш двайсетина или повече изключително дебели мъже се бяха събрали в плътна групичка на четвъртия етаж и бяха паднали надолу, намирайки смъртта си на първия етаж, в тази голяма всекидневна до фоайето.

Мъжът, който се представяше като Първия в света детектив-консултант — въпреки големия брой частни детективи, които по това време също работеха в Лондон — не повярва особено на първата си хипотеза в Случая с падналите дебели мъже.

Но хотелът щеше да свърши работа. Голяма част от балюстрадите и парапета на централното стълбище бяха изпопадали, но самите стълби щяха да издържат.