Дан Симънс - Петата купа

След като прекоси още две кални пътеки, той откри три стени и брезентово покривало, останки от някогашната ковачница. Освен старата табела, която висеше на една кука, в калта се валяше и ръждясала наковалня. Достатъчно улики за Първия в света детектив-консултант. Холмс стъпи върху дървената платформа, която беше почти толкова кална, колкото и пътеката, водеща до нея, и отметна настрани покривалото с месинговата дръжка на тояжката си.

В купчината боклуци, струпани върху ниска маса, ровеха трима от най-брутално изглеждащите негодници, с които Шерлок Холмс се беше сблъсквал на дневна светлина. Двама от тях — приличаха на братя-идиоти — имаха толкова дълги ръце и толкова примитивни изражения на лицата (скрити зад стърнища от червеникава брада), че сякаш бяха излезли от диорама с троглодити от Каменната ера в Британския музей по естествена история. Третият мъж миришеше толкова силно, че вонята сякаш удари Холмс в лицето, отблъсквайки го назад към мръсната брезентова стена. На колана, прихванал торбестите му кърпени панталони, беше окачен калъф, в който бе прибран ловен нож „Боуи“ с дължината на някои афгански или зулуски къси мечове, които беше виждал Холмс.

— Какво искаш, по дяволите? — попита високият мъж с ножа и положи длан върху масивната дръжка на оръжието.

— Някой ми каза, че можете да ми осигурите количеството морфин, от което се нуждая — рече Холмс с най-добрия си филаделфийски акцент. За пръв път беше посетил Съединените щати през седемдесетте, докато обикаляше с актьорската трупа на Пърси Аликзандър — деветнайсет града за седем месеца — и през цялото време се беше опитвал да усвои колкото се може повече местни диалекти, които биха му били от полза в бъдеще. — И хероин — додаде Холмс. — Искам хероин. Ако нямате морфин, ще взема хероин.

Високият мъж погледна към износените работнически ботуши и кърпените дрехи на Холмс, подсмихна се и каза:

— А как да знаем дали не си полицай без униформа?

— Не съм полицай — отвърна Холмс.

— Свали си ризата — каза мъжът с ножа. — Навий си ръкавите.

Треперейки леко, Холмс съблече палтенцето си, грубата жилетка и вълнената работническа риза и нави ръкавите на мръсната си и прокъсана долна риза. Тримата мъже се наведоха, за да огледат съзвездието от корясали рани и белези от вътрешната страна на ръцете му.

— Редовно си бие нещо — каза вторият троглодит, надвесил обраслото си лице ниско над голата ръка на Холмс.

— Млъквай, Фин — рече високият мъж.

— А как да знаем, че ще си получим шибаните пари? — попита другият троглодит.

— Млъквай, Фин — сопна му се мъжът с ножа. След като очевидно бяха братя, наричането на двамата троглодити с едно и също име явно пестеше време.

Преди застаналият по-близко Фин да отстъпи назад, Холмс успя да зърне грубата татуировка, направена със синьо мастило на дясната му китка. Това му подсказа, че се намира на правилното място, поне според източниците му от нюйоркския Хелс Китчън. Той искаше да осъществи контакт с някой от вашингтонската банда, известна като „Югозападните главорези“. И като че ли беше успял.

Високият мъж посочи Холмс с пръст.

— Това не ти е Китайският квартал. Наблизо няма дори болница, откъдето да си набавяме стока. Шмекът на господин Байер е чист, но струва доста по тези места. Носиш ли каквото трябва?

— Имам пари — проплака Холмс с отчаяния глас на пристрастен. Той измъкна дебела пачка американски банкноти.

— Явно имаш, приятел — каза високият мъж, барабанейки с пръсти по дръжката на ножа. — Фин, и двамата, доведете господин Кълпепър и господин Джей. Веднага!

Тогава Холмс съзря добре познатите проблясъци в очите им, макар мъжът с ножа да се опита да прикрие своите. Канеха се да го убият заради парите.

След като Финовците си тръгнаха, в ковачницата с брезентовите стени останаха само трима — Холмс, високият мъж с големия нож и неговата воня. Холмс мълчеше, мъжът с ножа го гледаше, без да обелва нито дума, а вонята говореше сама за себе си.

По-малко от десетина минути по-късно Финовците се върнаха заедно с други двама добре облечени мъже. Единият беше висок, слаб и мълчалив, с едва забележими следи от тънки мустачки над идеално оформените му устни. Той имаше много тъмна коса и изключително бледа, полупрозрачна кожа, което означаваше, че макар да беше още ранен следобед, вече се беше бръснал за втори път, макар всичко останало у него да изглеждаше безупречно. Нямаше и капчица кал по лъснатите му обувки или белите гети. Този висок, слаб, мълчалив човек беше облечен достатъчно добре, за да бъде някой от борсовите посредници на Уолстрийт или — по-близо до истината — да присъства на ежегодния Великденски парад във Вашингтон, без да изглежда не на място.