Дан Симънс - Петата купа

— До известна степен, да — замислено отвърна той [Холмс]. — Моите предци са били чифликчии, които, както изглежда, са живели така, както е било свойствено на съсловието им. Но все пак навярно тия способности са в кръвта ми. Може би съм ги наследил от баба си, сестра на френския художник Верне. Художествените наченки се изливат понякога в най-странни форми.

— Но откъде знаете, че способностите ви са наследени?

— Брат ми Майкрофт е надарен с тях в по-голяма степен от мен.

Това е единственият път в стотиците хиляди думи, „записани от Уотсън“, когато Холмс споменава предците си. Тук за пръв път той говори за съществуването на брат си Майкрофт, и Уотсън е искрено удивен.

И въпреки това нищо в краткото „откровение“ на Шерлок Холмс пред доктор Уотсън, с изключение на съществуването на Майкрофт, не е истина: нито дори мимолетното споменаване на бабата, „сестра на френския художник Верне“.

От тази епоха, разбира се, има един прочут художник, Емил Жан Орас Верне (1789 — 1863), който е обичал да рисува батални сцени и ориенталско-арабски сюжети. Най-известната картина на Верне по времето на Холмс и Уотсън (а и в нашето) е мащабното му платно „Барикадата на улица «Суфло», Париж, 25 юни, 1848“. Ако днес Верне е запомнен с някакви думи, то те са от времето, когато един меценат поискал от него да премахне образа на извънредно неприятен генерал от една от картините му. „Аз съм художник на историята, сир — се твърди, че отговорил Верне, — и няма да изкривя истината.“

Но Холмс със сигурност е изкривил истината в разговора с Уотсън: Емил Жан Орас Верне е имал трима братя и една малка сестра, която починала от тиф на седемгодишна възраст. Едва ли точно тя е била бабата на Шерлок Холмс.

Уилям Шерлок Холмс е роден в предградието на Лондон Истсайд и е прекарал голямата част от младежките си години в онзи бедняшки квартал, на онези жестоки улици. Когато, вече като възрастен, Холмс призова своята босонога, дрипава група от „улични арапчета“ — неговият „помощен детективски отряд на улица «Бейкър»“, както ги нарича той — сякаш е призовавал своето по-младо аз.

Бъдещите биографи ще твърдят със сигурност, сред останалите „известни факти“, че бащата на Холмс е или освободеният от служба по инвалидност кавалерийски лейтенант на име Сайгър Холмс, или земевладелецът Уилям Скот Холмс. В нито едно от двете имена няма и капчица истина. Според един прочут биограф на Великия детектив бащата на Шерлок и родът Холмс са притежавали в наследство едно Йоркширско имение, наречено „Майкрофт“, и собствеността им над този огромен имот датира чак от 1550 година.

Това са глупости и пълни измислици. Истинското семейство на Холмс е имало някакви частични претенции към няколко акра земя в Йоркшир, но това е била непроизвеждаща нищо ферма по времето на кралица Елизабет, която е била взета под наем от чичото на Шерлок само за няколко години, след което човекът умрял през 1860, две години след като майката на Шерлок — за която възрастният вече детектив няма ясни спомени — починала от туберкулоза в някакъв пансион на Истчийп Стрийт.

Вярно е, че йоркширската ферма някога е създавала илюзия за величественост. През шестнайсети век собственикът ѝ благородник който не е праотец на Шерлок Холмс — започнал работа по голяма селска вила, която щяла да бъде известна като „Имението Ашкрофт“. Но благородникът направил грешката да остане вярващ католик, след като Англия преминала, по необходимост и насила, в Англиканската църква и през 1610 година „Имението Ашкрофт“ било изпепелено до основи; с него изчезнали богатството и надеждите на благородния ескуайър, който притежавал земята за толкова кратко време. Историята разказва, че лордът сам си прерязал гърлото; той нямал наследници, успели да преживеят единайсетата си година.

В следващите векове някои от местните продължавали да наричат непрекъснато смаляващия се имот „Фермата Ашкрофт“ — смаляващ се заради ограниченията, налагани от Камарата на общините, а и все по-големи части от него се продавали, за да се погасят дълговете на далечните роднини, които наследили фермата — но през 1800 името се променило на „Сметището“, когато при последния опит на някакъв американски братовчед да изкара малко пари от имота, на останалите 60 акра били построени комините и тухлените сгради на недоходоносна оловна мина. До 1838 година, когато фабриката за олово била затворена, „Сметището“ често изпълвало цялата Йоркширска долина с гъсти тъмни облаци от нездравословен оловен пушек.