Дан Симънс - Петата купа

— Това е скиоптикон „Удбъри и Марси“. Използва осветител с двоен плосък фитил, напояван с керосин, височината на фитилите може да се регулира за максимална интензивност на светлината върху образите.

— Мисля, че не — рече Холмс, потърквайки брадичката си. — А онзи, малкият, какъв е?

— Изключително здрав и ярък прожекционен апарат, изработен от Ернст Планк във Fabrik Optischer und Mechanischer Waren 19 19 Фабрика за оптични и механични прибори (нем.). — Б.пр. в Нюрнберг — отвърна господин Макрийди. — Но той използва малки стъклени плаки. Какъв е размерът на плаките, които искате да покажете, сър?

— Три и половина на пет инча — каза Холмс. — Намалени наполовина от оригиналните си размери.

Макрийди кимна.

— Тогава се боя, че малкият модел на Ернст Планк няма да отговори на нуждите ви. Той е чудесен за малки научни изложения или домашни показвания, но вашето представяне ми се струва по-сериозно, по-… панорамно.

— Да — отвърна Холмс.

— Имаме прожекционни апарати с две и три оптически стъкла за специални ефекти, особено подходящи за големи зали — каза собственикът. — Вероятно знаете, че те позволяват на обслужващото лице да прелива образа към следващия, да презастъпва два или три образа и така да създава илюзията за движение, ако образите на плаките са последователни. Наистина работят като един вид кинопрожекционни апарати.

Холмс поклати глава.

— Нуждая се от добър, здрав, безопасен магически фенер. Този тук какъв е? — Холмс докосна един по-голям модел с кутии от махагон и месинг, оптически стъкла и доста красив кожух от червена кожа за удължителя за лещите. Детективът знаеше, че си заслужава, защото притежаваше почти същия.

— А, да, много хубав уред, сър — рече Макрийди, отпускайки дебелите си ръце върху по-голямата машина. — Направен е от „Арчър и синове“ в Ливърпул. Използва друмондова светлина, така че човек трябва да е много внимателен — топлината е изключително висока. Но образите наистина са впечатляващи… в малките стаи и в големите зали. Виждате, че от всяка страна има по една вратичка на панти към осветителната камера, както и кръгъл отвор за гледане, покрит с въртящо се синьо стъкло. Капакът от черен лакиран метал прихваща димооотводната тръба с шапка ето тук … — Макрийди нежно докосна един овален отвор. — Отзад имам димоотводна тръба и шапка, господин…

— Сигерсон — рече Холмс.

— Виждате ли, господин Сигерсон, колко лесно се изважда осветителното тяло — с едно елементарно издърпване на тази месингова дръжка.

— Ще го взема — каза Холмс.

— За колко нощи, сър?

— Само за две. Ще го върна в понеделник.

— Отличен избор, защото магазинът не работи в неделя, сър. В такъв случай ще ви взема наем само за една нощ. Ще ви бъда благодарен, ако върнете прожекционния апарат преди обяд, стига да ви е удобно, господин Сигерсон.

— Абсолютно — отвърна Холмс. Той не коментира цената, която му съобщи Макрийди, но плати с долари от абсурдно дебелата пачка с банкноти, която извади от джоба си. Детективът придърпа малкото тефтерче на продавача, щракна с механичната си химикалка, написа нещо и каза: — Можете ли да го доставите на този адрес?

Макрийди погледна написаното от Холмс и рече с още по-голямо уважение:

— Домът на полковник Хей. Абсолютно, сър. Ще ви бъде доставен днес, преди пет часа следобед.

— О, ще ми трябва и гориво за него — каза Холмс.

— Включено е в цената, сър. Бутилките са обезопасени и огнеупорни, със собствена дървена касетка. Моите комплименти за избора ви, сър. „Арчър и синове“ са превъзходен производител на оптични прибори и този уред работи с такава яркост, че зрителите почти са готови да повярват, че се намират в рамките на фотографската плака. Този прожекционен апарат ще ви служи добре, независимо дали показвате плаките си на пълна зала с учени в Смитсоновия институт, или в самия Президентски дворец.

Холмс се усмихна.

— По-късно в програмата ми може и да се появят подобни срещи, господин Макрийди.

Сега Холмс се запъти към най-ужасния бедняшки квартал във Вашингтон, окръг Колумбия.

Той тръгна на запад през южните покрайнини на един от тези квартали — Фоги Ботъм — скромен индустриален район, в който се намираха градският завод за светилен газ, някои все още работещи фабрики за стъкло сред порутените руини от камъни и тухли на затворените им посестрими, и все по-намаляващ брой вонящи пивоварни. Въздухът тук бе достатъчно опушен и мръсен, за да оправдае името на квартала, а част от индустриалните миазми се виждаха ясно под формата на вихреща се зеленикава мъгла. Както във всички бедняшки квартали на Вашингтон, така и тук жителите бяха построили убежищата си покрай дълги разкаляни улици. Много от обитателите на Фоги Ботъм работеха — или поне някога бяха работили — в тези изоставени пивоварни и порутени фабрики, и покрай улиците все още се издигаха тенекиени бараки или дървени колиби, много от които бяха изоставени, но в други все още живееха семейства (или самотни навъсени мъже), които бяха твърде бедни, за да се преместят някъде другаде. Заедно с миазмите, които се стелеха над Фоги Ботъм, във въздуха се носеше и втора мъгла от напразни надежди, че производството и заплатите ще се върнат отново в западащото предградие.