Дан Симънс - Петата купа

— Благодаря ви — каза Холмс. — Но ако вие и госпожа Хей нямате нищо против, бих искал да прекарам първия си ден във Вашингтон така, както прекарвам всички първи дни в нови градове или места… разглеждайки всичко пеша.

— Много добре — възкликна Хей с неподправен ентусиазъм. — Искате ли да ви дадем някои указания за по-известните забележителност?

Холмс се подсмихна под мустака на Сигерсон.

— Първата крачка във всяко едно от изследванията ми е да се изгубя.

Хей се разсмя.

— Ако излезете преди да се е появил Хари, да му кажем ли, че ще се върнете… кога? — попита Клара Хей. — Да ви имаме ли предвид за обяд, следобедна закуска или вечеря?

— За следобедна закуска, мисля — отвърна Холмс. — За пет следобед ли я планирате?

— Това е часът — рече Джон Хей, попивайки със снежнобяла ленена салфетка устните си под буйните бели мустаци. — Макар че за нас, мъжете, може да има и други вариант, ако сте преживели авантюристичен изследователски ден.

Петнайсет минути по-късно Джеймс все още не се беше появил; Холмс излезе от къщата, облечен в зеления си костюм от туид, с бастун със сребърна дръжка във формата на лаещо куче и стиснал в лявата си ръка издуто куфарче. Той крачеше бързо под ниските сивкави облаци. Денят бе доста задушен, много по-топъл, отколкото в Париж или Ню Йорк, и вълненият костюм на Холмс/Сигерсон беше твърде дебел за подобно пролетно време, но това не му пречеше да върви бързо с широките крачки на неуморимия изследовател, за когото се представяше.

Куфарчето му съдържаше странен комплект дрехи. В горния вътрешен джоб на сакото от туид той носеше снимките на трима мъже, единият от които бе много по-млад от другите двама. В десния джоб на панталона си Холмс носеше направен във Франция нож с пружина и шестинчово острие, което беше толкова остро, че можеше да избръсне всички косъмчета на ръката, без човек да усети най-лекото докосване.

В този свой ден на „изследване“ на Вашингтон, Холмс имаше две цели: първата бе обикновена поръчка, която можеше да се окаже малко скъпичка; втората беше продължителна разходка из райони, които почти сигурно бяха опасни. Той с нетърпение очакваше да се заеме с втората задача.

И сега, докато се разхождаше бавно, привидно без да обръща внимание на заплашителното време или дори на заобикалящия го град, той забелязваше — както бе обучен и свикнал — почти всичко около себе си.

Установи, че никой не го следи.

Забеляза, че макар край Лафайет Скуеър и Президентския дворец — който американците бяха започнали да наричат Белия дом — къщите да бяха доста приятни, те бяха построени предимно в безличния стар федералистки стил, при който скромните им стълбища излизаха директно на тротоара. Изключение правеха грамадните, построени от червени тухли къщи-близнаци на семействата Хей и Адамс, проектирани от Ричардсън. Още докато се отдалечаваше от имението на Хей, Холмс забеляза, че тухлите, с които бе построена къщата на Шестнайсета улица, бяха уникални: по-дълги, по-широки и по-високи от стандартните строителни тухли. Все още не беше разглеждал фасадата на къщата на Хенри Адамс, която се намираше на Ейч Стрийт, но се надяваше скоро да намери време и за това.

Цъфналите дървета покрай неособено широкия тротоар бяха сравнително млади и ниски. Само в парковете се виждаха кестени и брястове, които бяха достигнали пълната си височина. Въпреки блестящо бялата си архитектура в римски стил и няколкото големи монумента, Вашингтон, окръг Колумбия, макар и над стогодишен, излъчваше усещането за нов и доста заспал град.

Булевардите бяха широки, но не твърде оживени в късната утрин; по лондонските или парижките стандарти си бяха доста празни. На по-оживените пресечки Холмс виждаше малките покрити двуколки — които американците наричаха „бъгита“ — както и модните кабриолети и файтони, търговските дилижанси и покритите с брезент „платформи“, натоварени с напълнени с мляко гюмета или с мраморни блокове, понякога през улицата профучаваше по някоя стилна карета, теглена от четири коня, или някоя двуколка, теглена от кучета (обикновено карана от млади хора), имаше доста лъскави черни двуместни карети като онази, която Хей бе изпратил за тях на гарата предишната вечер, изобилие от екипажи, каруци с надлъжни седалища и фургони, натоварени със стоки, минаха неколцина мъже, яхнали коне, и дори няколко лъскави, изригващи пушек месингови коли с облечени в червена кожа седалки, управлявани от мъже с кожени шлифери и големи кръгли очила.