Дан Симънс - Петата купа

Изкъпан и избръснат, той боядиса Сигерсоновата си коса с потъмняващо вещество, разроши я и я раздели от двете страни на черепа си с помощта на малко лакиращ крем за коса и две четки, вчеса мустаците под носа на Сигерсон и облече доста плътен зелен костюм от туид за разходката си из града.

След това слезе по огромното стълбище и един прислужник веднага го поведе към стаята за закуска.

Една минутка!

Читателят трябва да извини това прекъсване, защото разказвачът трябва да вмъкне тук един коментар.

Може и да ви е убегнало, макар да се съмнявам (тъй като за един разказвач е опасно да подценява интелигентността и наблюдателността на читателите си), че от този момент се променя гледната точка на наратива. Досега фокусирах възприятията ни върху онова, което писатели и професори наричат „ограничен третоличен говорител“, като третото лице в случая е господин Хенри Джеймс, или в краен случай се задоволявах с изключително ограничен „ограничен третоличен «всезнаещ» разказвач“. Всъщност този ръкопис се характеризира с отчетлива липса на всезнание.

Въпросният разказвач ще побърза да потуши недоверието, което може да възникне при срещата ви vis-à-vis 16 16 Един срещу друг, лице в лице (фр.). — Б.пр. с настоящата история, като ви уведоми, че когато разказва нещо, не обича да сменя гледната точка. Намирам предполагаемата способност на един разказвач да прескача от съзнание в съзнание едновременно за претенциозна и нереалистична. А още по-лошото е, че често е просто грубовата.

След като литературата беше принизена до обикновено развлечение чрез умишлено осакатяване и обедняване на гордия някога наш език, авторите започнаха да се ровят из съзнанията на героите си и да прескачат между тях просто защото можеха да го правят .

Относно преминаването ми към гледната точка на Шерлок Холмс, мога да ви дам дузина убедителни обяснения защо съм направил тази промяна точно в този момент: примерно, че Хенри Джеймс е научил по-късно за това и аз, като разказвач, по някакъв начин получавам от него тази информация със задна дата. Джон Уотсън, доктор по медицина, никога няма да научи подробностите за това американско приключение, затова ще излъжа, ако посоча прекалено често използвания лекар за мой източник на информация.

Или пък този разказвач би могъл да обяви, че чрез обичайните методи, включващи отворен банков сейф или куфар, забравен на тавана, се е натъкнал на отдавна изгубен ръкопис (открит може би заедно с изгубените записки на Холмс за книгата му, озаглавена „Изкуството на дедукцията“?), в който удобно са били включени шифровани бележки от въпросните дни, бележки, които по някакъв начин ни позволяват да възприемем тази част от историята от гледна точка на детектива. В реалния живот, разбира се, са се случвали и далеч по-свръхестествени неща от това „откриване“ на отдавна изгубени записки от възрастен пенсиониран джентълмен, който изживява последните години от живота си, отглеждайки пчели в „малка ферма в тревистите хълмове [на Съсекс] на пет мили от Ийстборн“.

Уви, не. Няма никакви шифровани бележки, открити от пчеларя. Нито обещаната, но така и неоткрита книга „Изкуството на дедукцията“. За да бъда по-точен, никаква част от информацията ми не идва директно от Джеймс или Холмс, нито дори от доктор Уотсън или неговия литературен агент Артър Конан Дойл. В някой определен момент бих — или не бих — могъл да обсъдя с вас източника на информацията ми за този период или тези хора, но засега мога да кажа откровено и накратко, че знам повече за тримесечния престой на Холмс и Джеймс в Америка през 1893 година от гледна точка на Шерлок Холмс, отколкото на Хенри Джеймс. Не съм запознат изцяло с мислите му — нямам такава власт над никой герой, над никой човек — но разполагам с повече информация за действията на Холмс през тези седмици, отколкото за който и да е друг герой в тази история, а това би трябвало да е достатъчно за всеки кадърен разказвач да усети, да отгатне или просто да си измисли голяма част от мислите му.

Но ако читателят вече е отблъснат от тази временна промяна във фокуса ни, вашият разказвач ще направи всичко по силите си да сведе броя на гледните точки до две, докато усърдно се старае да попречи на двете гледища да се прескачат едно друго като скакалци в тиган.

Масата в слънчевата стая беше по-малка от дългата махагонова маса в трапезарията от предишната вечер, но бе също толкова отрупана с храна. В чинии от деликатен китайски порцелан и върху сребърни мангалчета бяха изкусно подредени съставните части на пълна английска закуска, лека френска закуска, поразителна американска закуска и, разбира се, вероятно заради това, че Ян Сигерсон беше норвежец, пушена сьомга и филенца от бяла риба, омлет със сьомга, маринована херинга и английски краставички — които се смятаха за любими на гостуващите в Лондон норвежци — примесени с червени и зелени чушки. Джон Хей — или ако трябва да бъдем по-точни, готвачът на Джон Хей — някак си бе успял да се сдобие със syltetøy , норвежкия конфитюр, който вървеше добре с утринните хлебчета. Редом с френските, швейцарските и американските сирена лежаха Ярлсберг, гуда, Норвегия, Нокелост, Пултост и бруност , много сладко норвежко сирене, направено от козе мляко. (Холмс беше опитвал бруност веднъж и веднага реши, че това ще е последното му опитване на лепкавото сладникаво нещо.)